– Обещавам!
– Дори на Мегън не съм казала. Много добра приятелка ми е, но все се изпуска и не може да не се разприказва.
– Е, спокойно де, няма да кажа на никого.
– Излязох един-два пъти с Арвин…
– Кой Арвин?
– Арвин Кант, лейтенантът – отговори Габриела. Алекс не беше крайно изненадан от този отговор, тъй като веднъж заедно с Джери ги засякоха. Още тогава Джери изрази съмнение, че двамата може би ходят.
– Но засега не е нищо сериозно, така ли?
– Да, още нищо не се знае и затова не искам да се приказва.
– Хубаво е, че поне и двамата знаем какво искаме за Коледа – каза шеговито Алекс и двамата се засмяха.

По-късно същата вечер, Алекс получи неочаквано съобщение по спейсбук от баща си адмирал Юлиян Стаматов, който го канеше да прекарат празничната вечер заедно след два дни. В действителност на Алекс не му бе хрумнала подобна възможност. Дори обмисляше какво точно ще прави в Коледната нощ. През целия си живот не бе поддържал особено близки отношения с баща си, виждаха се само няколко пъти в годината, и разполагаше с повече информация от публикувани материали, отколкото от първа ръка. Даже откакто постъпи във флота се засече с него само веднъж и тогава дори не си обелиха една дума. Така, че не знаеше точно какво да очаква.
Междувременно, наближаващите Коледни презници не спестиха прилив от емоции и на останалите кадети първокурсници. Те за първи път щяха да прекарат този празник на десетки светлинни години от дома. Най-добре го приемаха Зак и Мегън, тъй като щяха да са заедно и това ги правеше щастливи. Алекс забеляза, че Габриела изпада в не характерно за нея униние:
– Няма ли да се видите с Арвин?
– Той каза, че тогава може да е зает… – отговори намусено Габриела.
– На Коледа?
– Да, непрекъснато му възлагат някакви секретни мисии…
– Я, много интересно! – възкликна Алекс. За него Арвин Кант беше живото въплъщение на това, което той самия искаше да стане един ден.
– Или пък просто си търси оправдание да ме разкара… – промърмори Габриела.
Това, което вълнуваше Алекс повече и от срещата с баща му, бе какво се случваше със Силвия. Тя сигурно щеше да прекара празника с онзи кретен Стийв – мислеше си той – което трябва да е истинско наказание. Но пък това не беше единствения случай, в който страхотно момиче си хваща за приятел някой напълно неподходящ. Момичетата непрекъснато го правеха. – продължаваше да разсъждава Алекс.
Неусетно дойде и Бъдни вечер. Алекс започваше да става все по-нервен, мислейки за предстоящата среща с баща му. Освен това се чувстваше самотен. Зак и Мегън се запиляха някъде, по всяка вероятност прекарвайки си романтично. Алекс искаше да се възползва от рядката възможност да кара зимни кънки на “Оазиса” и покани Габриела да му прави компания, но тя отговори, че е заета и не може да дойде. Най-вероятно тя все пак ще се види с Арвин. Последен в списъка с приятелите беше Джери и му написа съобщение в Спейсбук. Джери се съгласи. По време на краткия полет с транспортна совалка от “Перперикон” до “Oазисът”, Джери не спираше да говори за Габриела. Сякаш знаеше наизуст всичките ѝ статуси в Спейсбук за последния месец.
– Кажи ми, мислиш ли че е възможно да ходят с Лейтенант Кант? – попита го накрая той, докато слизаха от совалката и стъпваха на заснежената повърхност. Алекс естествено имаше вътрешна информация, но нямаше намерение да издава това, което Габриела му сподели, затова просто отговори: