– Как може да съм толкова глупава?! – отново въздъхна Силвия. Алекс понечи да развие теорията си за това, че всъщност е нормално за повечето момичета да се хващат с момчета, които има възможно най-голям шанс да ги наранят, но в последния момент се отказа и вместо това продума:
– Хайде да отидем да пийнем по нещо топло, а? – тя повдигна глава и го погледна с блестящите си сини очи. – Ела, ще настинеш, ако продължаваш да стоиш на този сняг – и той ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне да се изправи.
Тя продължаваше да го гледа, сякаш се колебаеше какво да направи, но след секунда пое ръката му и стана, изтупвайки се от снега. В този момент към тях се присъедини Джери. Алекс съвсем беше забравил за него.
– Запознайте се! – каза той.
– Аз съм Силвия – тя вече напълно се владееше и дори се усмихна учтиво, докато подаваше ръка на Джери. Той пък от своя страна леко притеснено промълви:
– Ъ-ъ-ъ, Джери, приятно ми е… – макар и да изглеждаше леко смутен, Джери се държеше далеч по-нормално със Силвия, в сравнение с пристъпите на паника които го обхващаха, доближеше ли се до Габриела. Алекс от своя страна се радваше, че Джери е тук в този момент. Силвия току-що беше скъсала със Стийв и Алекс не искаше да изглежда така, сякаш веднага се опитва да се възползва от ситуацията, като я кани на среща. В присъствието на трети човек, тя щеше да се отпусне повече и да се чувства по-спокойна.
Тримата се запътиха към “Млечния път”. Преди две седмици това заведение представляваше коктейл-бар с маси и сепарета на открито, близо до изкуствен сърфинг и плаж. Сега басейнът за изкуствен сърфинг се беше превърнал в ледена пързалка, а “Млечният път” имаше вид на високопланинска хижа. Тримата влязоха вътре, където цялото помещение беше облицовано в дърво и камък, а в дъното гореше камина. Обзавеждането се състоеше от маси и столове, също изградени от грубо дърво.
– Направо не можеш да познаеш това място! – възкликна Алекс. Заедно със Зак, Мегън и Габриела често пъти посещаваха “Млечния Път”.
Алекс и Силвия си поръчаха греяно вино, докато Джери реши да пие чай. Той намръщено заяви, че не пие алкохол, с такъв тон, сякаш това беше възможно най-долното падение. Скоро сървисботът, който обслужваше заведението, донесе поръчките им.
Тримата разговаряха предимно за пилотирането на учебните Хигруси. Упражненията ставаха все по-сложни и маневрите, които изпълняваха, все повече заприличваха на тези, използвани при истински космически бой. Не мина без да се засегне и темата за аркусианците и тяхната засилена агресивна активност в последно време.
– Според мен повечето кадети не си дават сметка, но живота ни е застрашен дори само намирайки се на кораб от Седми флот. – коментира Силвия.
– Така е – съгласи се Алекс – Всички подписваме декларации при постъпването си във флота, че съзнаваме рисковете, които това носи, но според мен повечето кадети живеят с идеята, че никога или поне не в обозримо бъдеще, могат да попаднат в застрашаваща живота им ситуация!
Джери стигна дори по-далеч в разсъжденията си:
– Аз още от шести клас се интересувам от аркусианците. Непрекъснато събирах материали за тях. Според мен, не само хората от флота и тези в пограничната зона, но и човечеството като цяло не осъзнава, че нов мащабен сблъсък с аркусианците е само въпрос на време.
– Така ли мислиш? – попита Силвия с леко съмнение в гласа.
– Затова реших да стана пилот от флота! Искам да имам шанса да се бия, за да защитя себе си, тези които обичам и човечеството като цяло, а не просто да бягам, да бъда безпомощен и да се крия, както правеше моето семейство по време на войната.
Тримата продължиха да разговарят около час. На излизане от “Млечния път”, Алекс предложи да изпратят Силвия до докинг-станция седемнадесет, откъдето излитаха редовните совалки от “Оазиса” към кръстосвача “Мадара”. После щяха да хванат друга совалка от док двадесет и три за “Перперикон”.
Джери обаче заяви, че направо ще се прибира, защото имал малко работа. Така Алекс отново остана сам заедно със Силвия. Двамата ходеха бавно по алея, водеща към докинг-станцията. Алеята беше застлана с каменни плочи, а отстрани имаше вечнозелени храсти, които сега светеха с коледна украса. Тъй като ставаше късно, по алеята нямаше много хора. Двамата разговаряха още малко за пилотирането, аркусианците и огнения клуб “Инсиниум”. Когато наближиха докинг-станцията обаче, Силвия каза:
– Мерси, че ме изпрати…
– Няма проблем…
– Днес наистина ме накара да се почувствам по-добре. Радвам се, че те срещнах…
– Ами… – Алекс се чудеше какво да отговори – Хе-хе… надявам се скоро да се видим пак.
Двамата се разделиха. Алекс направо преливаше от радост докато ходеше към своята докинг-станция. Това беше най-добрият коледен подарък – възможността да спечели Силвия. След като тя се раздели със Стийв, нещата изглеждаха далеч по-прости. При това Алекс успя да я извади от лошото ѝ настроение, така че сега не се чувстваше особено виновен, задето се радва толкова много, че двамата със Стийв са се разделили. По пътя до докинг-станция двадесет и три Алекс буквално подскачаше отвреме навреме от радост.