Държейки картата се поколеба за момент. Нима наистина тази кадетска карта щеше да отвори вратата към зелената зона на флагманския кораб или щеше да задейства алармата, сигнализираща неоторизиран опит за проникване? Плахо долепи картата си до сензора и след секунда за негово най-голямо облекчение светнаха зелените индикатори и вратата се отвори автоматично. Алекс прекрачи и чу как вратата се затваря незабавно зад гърба му. Атмосферата на мястото, където се намираше, коренно се различаваше от тази в останалата част на кораба. Вградените в тавана диоди хвърляха приятна приглушена светлина, върху пода се стелеше мек кафяв килим. Вместо да са бели с червени кантове, стените имаха луксозна дървена облицовка. По тях висяха портрети на видни личности от флота. Алекс вървеше напред. Минаваше покрай врати, които също изглеждаха дървени, с класическа дръжка и брава, а не като стандартните метални автоматични врати в останалата част от кораба. Скоро достигна до нещо като кръстопът, където се срещаха четири коридора. На това място се оформяше кръгла зала, в центъра на която имаше шадраванче с малък фонтан. Алекс се почувства объркан и извади старфона си, за да провери отново картата с упътването, която баща му изпрати заедно със съобщението си преди два дни. Още докато търсеше, чу приближаващи се стъпки. Скоро от десния коридор се появи офицер на възраст около тридесет и пет години. Имаше тъмна коса и ведро лице.
– Здрасти, ти трябва да си Александър, а? – попита офицерът с весел тон и се усмихна.
– Ъ-ъ-ъ, да… – отговори леко смутено Алекс. Чудеше се защо този човек знае името му и от къде го познава?
– Аз съм командир Райън Едуардс. Първи офицер на “Мадара”, приятно ми е! – и той подаде ръката си на Алекс, който плахо протегна своята. Почувства се наистина не на мястото си. Първият офицер на флагманският кораб на Седми флот си приказваше с него все едно са първи приятели.
– Баща ти доста ни е разказвал за теб.
– Така ли? – Алекс се зачуди какво толкова може баща му да разкаже след като почти не се познаваха.
– Да, много е горд, че си успял да влезеш във флота и то с такъв добър успех. Обаче наистина се притеснява за рисковете, свързани с това. Често пъти казва, че лично би предпочел да беше записал някоя цивилна специалност като “Планетарна икономика” или “Връзки с междузвездността”.
– Е... да, само че аз много искам да пилотирам космически изтребител…
– Разбира се! – усмихна се Едуардс – И мен това ме доведе във флота. – И той направи жест, все едно държи щурвала за управление на изтребител. – Но аз няма да те задържам повече, предполагам нямаш търпение да се видиш с баща си. Тръгни по левия коридор, седмата врата отдясно.

Twitter