– Благодаря! – отговори Алекс и двамата се разделиха. Отново остана сам. Вървеше, гледайки вратите от дясната страна. За щастие на всяка имаше табелка с името на човека или семейството, което живееше там. Скоро достигна до седмата подред врата. На нея имаше табелка със следният надпис: “Адмирал Юлиян Стаматов. Капитан на кръстосвача “Мадара” и главнокомандващ на Седми флот на Земният Съюз.”. Алекс сякаш се поколеба за момент, но после натисна звънеца. Вратата се отвори. В този момент Юлиян Стаматов не представляваше това, което хората бяха свикнали да виждат обикновено. Не стоеше облечен в изрядно опъната униформа и обут с лъскави официални обувки. Сега приличаше на съвсем обикновен човек, облечен в домашни дрехи – маслено зелена блуза и сив анцуг, а на краката си носеше сини велурени пантофи.
– Весела Коледа, Сашо! – поздрави той със същият приветлив глас, който Алекс бе свикнал да чува по старфона. Това като че ли му вдъхна увереност.
– Весела Коледа, татко.
– Ела, влез! – Алекс прекрачи прага и се озова в дневната на капитанския апартамент. Огледа се, една цяла стена от помещението се заемаше от огромна библиотека. Въпреки, че електронните книги изместиха почти напълно хартиените от бита на повечето хора, живеещи през двадесет и трети век, имаше ценители, които продължаваха да събират хартиени издания и Юлиян Стаматов се числеше към тях. В края на помещението се намираше масата, на която един сървис бот тъкмо нареждаше празничната вечеря, а точно до нея стоеше коледна елха.
Докато вечеряха, баща му започна разговора, разпитвайки за това как са минали първите му месеци като кадет във флота.
– Пилотирането е любимата ми дисциплина и там ми е най-лесно.
– Естествено…
– Часовете по “Основи на Техническата Поддръжка” при лейтенант Хайнрих Багман са ми най трудни.
– Разбирам те, опреше ли до свързване на проводници и корекция на циркулаторни системи и на мен ми беше тъмна Индия. – двамата се засмяха.
Алекс имаше възможността да разпита баща си за някои от най-интересните му подвизи като боен пилот и най-сетне да ги чуе от първа ръка. Сети се за историята, разказана му от Габриела и попита за нея:
– Ами общо взето приятелката ти ти го е разказала доста автентично. Само дето след като ми свършиха ракетите унищожих с плазменото оръдие четири, а не пет аркусиански изтребителя, но хората винаги преувеличават тези неща.
Алекс реши, че е дошъл моментът да започне да задава въпросите, които наистина го интересуваха:
– Татко, искам да те попитам нещо, което ме притеснява от доста време…
– Какво?
– Вярно ли е, че кадетите с най-добър успех ги приемат на “Мадара”и че са един вид… елитът на Седми флот?
– Ха-ха! – Юлиян Стаматов се засмя –Това не е вярно, Алекс! Ако си приет на който и да е от шестте кръстосвача на Седми флот, значи си от най-добрите. Истината е, че голяма част от офицерите и експертите се намират на борда на “Мадара” защото е флагманския кораб. Те често пъти успяват да изтеглят децата си да служат именно тук, въпреки противопоставянето ми във връзка с тази практика. Аз също можех да те дръпна да служиш на “Мадара”, но реших, че ще бъдеш по-притеснен и за това не се намесих в разпределението ти. – За миг, Алекс се почувства истински щастлив от факта, че баща му е проявил такова голямо разбиране.