– А иначе – продължи Стаматов – “Перперикон” е изключително славен кораб. Един от малкото, оцелели от времето на голямата война с аркусианците. Тогава аз бях негов капитан, а Лао Ян беше моят първи офицер. Можеш да си напълно горд, че служиш на този легендарен кръстосвач. – Алекс се усмихна
– И все пак смятам, че “Мадара” ще спечели тазгодишната купа на военните игри! – изрече предизвикателно Юлиян.
– Ще видим тази работа – отговори Алекс и двамата се засмяха. В този момент на вратата се позвъни.
– Това е моят стар приятел, Лао Ян. Сега той командва “Перперикон” след като на мен ми повериха “Мадара”. Поканих и него, тъй като сме близки, надявам се да нямаш нищо против.
– Ъхъ – Алекс много добре знаеше кой за Бога е Лао Ян! Капитанът на кораба, на който служеше! Не беше сигурен, че ще се чувства комфортно в негово присъствие.
В момента, в който Лао Ян влезе в стаята, Алекс реши, че е редно да се изправи и да отдаде чест.
– А! Това трябва да е младият Александър! – възкликна вицеадмиралът. – Седни, момчето ми, събрали сме се в неофициална обстановка. Лао Ян също беше в цивилните си дрехи и изобщо не приличаше на висш офицер. Тримата си размениха няколко общи приказки. Алекс усети, че Лао Ян е благоразположен към него и реши да зададе следващият си въпрос, който живо го интересуваше:
– Разбрах, че навремето Вие сте били част от огнен клуб. Това е интересно, тъй като, аз и моите приятели също сме на път да основем официален огнен клуб в Седми флот.
– Наистина ли?! Това е чудесно! – възкликна Лао Ян. – Само че трябва да се постараете да отговаряте на изискванията!
– Нашият клуб го ръководеше Лао – допълни Юлиян Стаматов.
– Не е ли радостно, Юлияне, че синът ти споделя не само страстта по пилотирането, но и тази по огнените изкуства?
– Да, наистина! Надявам се, Алекс, че ти и твоите приятели ще се справите добре! Откакто ние спряхме да се занимаваме, няма свестен клуб в Седми флот.
– Има едни “Огнени Звезди”, но те са пълна скръб. – добави Лао.
– Така е, веднъж мернах едно тяхно шоу, нямат нищо общо с това, което бяхме ние навремето. – потвърди Стаматов.
Алекс се почувства щастлив от факта, че явно не само той и приятелите му споделяха мнението, че “Огнени Звезди” просто не стават. Същевременно отново усети онова особено чувство, че сега трябва да отговори на определени високи очаквания. За щастие имаше увереност, че са се захванали достатъчно сериозно, така че баща му и Лао Ян нямаше да останат разочаровани.
Разговорът се въртя още известно време около огнените изкуства. Лао Ян и Юлиян Стаматов се увещаваха взаимно, че трябва да се съберат някой път и да повъртят, за да си припомнят старите движения. Алекс реши, че е време да зададе най-важния въпрос. Съзнаваше, че особено в присъствието на друг високопоставен офицер може да не получи отговор. Все пак реши да опита:
– Знам, че може би не е редно да питам, но сред кадетите се носят слухове, че аркусианците се канят да ни нападнат. Инцидентите доста зачестиха…
– Явно нищо не остава незабелязано, а нашият Президент се притеснява да не паникьосваме обществото – изсумтя Ян.