– Алекс, ние не можем да ти дадем информация за нашите разследвания, естествено, но истината е, че и ние не знаем какво точно ни очаква. В крайна сметка, затова Седми и Шести флот са дислоцирани в пограничната зона, за да посрещнат евентуална атака и да дадат възможност на останалите ни сили да се организират и да преминат в контраатака.
– Но имай предвид следното – намеси се Лао Ян – Ако на Седми флот му се наложи да влезне в сериозни бойни действия, веднага всички кадети, както и цивилните, ще бъдат евакуирани. На корабите ще остане само квалифицирания боен персонал. – тази перспектива не радваше особено Алекс, който се надяваше да успее да завърши обучението си като пилот преди евентуална нова война с аркусианците.
Вечерята продължи още известно време, след което дойде време Алекс да си върви. Радваше се, че бе успял да получи отговор на повечето си въпроси.
Излизайки от “Зелената Зона”, не бе направил и няколко крачки, когато се сблъска с човекът, когото най-малко желаеше да срещне – Стийв.
– Ха, Александър! Какво правиш тук, да не би да си подаваш документите за трансфер на нашия кораб?
– Не, защо ми е да го правя? – отвърна с нежелание Алекс.
– Ами де да знам, може да си се усетил, че тука е елитът на флота и няма смисъл да си на друг кръстосвач.
– Никакъв “елит” не е тука! – Алекс почваше да се ядосва – Просто баща ми работи на “Мадара” и за това дойдох, за да го видя за Коледа.
– Аха! Висшите офицери, които служат на “Мадара” обикновено уреждат децата си да са на същия кораб. Щом баща ти работи тук, а ти си на “Перперикон” значи сигурно заема някой нисък пост.
– Не заема “нисък пост” просто не одобрява връзкарството, както впрочем и аз! – Алекс все повече се ядосваше. Искаше му се да изкрещи, че баща му е aдмирал Юлиян Стаматов, но още преди да постъпи във флота се беше зарекъл да не парадира с това. Стийв обаче не се спираше:
– Какво бе, Алекс, да не би баща ти да отговаря за тоалетните на “Мадара”? Прав си, това е доста отговорна длъжност…
В този момент зад гърба си Алекс чу познат глас:
– Хей, Алекс! – беше баща му – Забравих да ти дам коледния подарък – заповядай! – и той му подаде малък пакет в червена опаковка.
– Мерси, татко! – отговори Алекс. – И на мен ми изкочи от главата – След тези думи Алекс бръкна в малката си чанта и извади пакета, предназначен за баща му.
– Хубаво, аз трябва да вървя, лек път! – и Юлиян Стаматов се отдалечи.
Стийв изглеждаше така, сякаш току-що го е поразил гръм. Бе разпознал aдмирала, въпреки цивилното му облекло.
– Е, хайде чао, Стийв, ще се видим на лекциите. – каза Алекс и продължи. Стийв не можа да отговори нищо.
Докато пътуваше в совалката за ”Оазиса”, Алекс отвори подаръкът. В кутията имаше чудесен модел на изтребителя “Ягуар 7”, а също така забеляза, че в предната част, където се изписваше името на пилота с миниатюрни букви пишеше “СТАМАТОВ”. Алекс се усмихна. Беше мил, макар и не много оригинален подарък.
Когато кацна на докинг-станция седемнадесет на “Оазиса”, Алекс по навик провери дали няма нови съобщения, докато е бил извън обхват. Реши да влезне и в Спейсбук за малко. Направи му впечатление, че Силвия в се намира на линия. Алекс за момент се поколеба, но след това написа:

Алекс: Здрасти  Весела Коледа 
Силвия: Хей! :Р Весела Коледа  Какво правиш?
Алекс: Тъкмо се връщам от срещата с баща ми. В момента съм на Оазиса. Ти как я караш?