Силвия: Ами :S Не много весело :/
Алекс: Искаш ли да се видим?
Силвия: Добре, аз ще хвана следващата совалка за “Оазиса” 
Алекс: Супер 
Силвия: Хайде, до след малко (hug)
Алекс: Чао, чао :P (hug)

След края на този кратък час Алекс се почувства изключително радостен. Тя се беше съгласила да се видят и това щеше да е първата им самостоятелна среща.
Наложи му се да чака около петнадесетина минути преди Силвия да се появи със следващата совалка от “Мадара”.
–Виж какво нося! – каза му тя, като извади от чантата си два чифта тренировъчни пойове. Алекс си помисли, че всъщност идеята е много добра. Тъкмо се чудеше какво да правят двамата, което да не изглежда неловко.
– Супер, дай да изберем някое удобно място и да повъртим малко. – Двамата тръгнаха по алеята, водеща от докинг-станцията към вътрешността на ”Оазиса”. Задачата за намиране на подходящо място не се оказа толкова проста. При нормални обстоятелства всяка една поляна би свършила работа, на “Оазиса” такива имаше в изобилие. Сега обаче, поради зимният режим, в който се намираха, откритите площи бяха покрити със сняг, а по алеите се движеха прекалено много хора, за да могат да тренират спокойно.
– Виж ето там! – Силвия посочи стърчащ снежен човек. Двамата се приближиха към перфектното място. Децата, играли си преди това да направят снежния човек, бяха утъпкали достатъчно голяма площ тъй, че можеха да тренират.
Докато въртяха, взаимно си показваха различни движения. Същевременно разговаряха на обичайните теми за пилотирането и другите уроци. Алекс се радваше, че Силвия не споменава нищо за Стийв. Ако започнеше да се оплаква от него, това щеше да е лош знак означаващ, че тя просто го е взела за “приятелка”, на която да се оплаква от гаджето си.
– Чудех се, понеже цял живот си прекарала в космоса, дали си попадала в различни опасни ситуации преди да постъпиш във флота.
– Ха – засмя се Силвия. – И други хора са ми задавали този въпрос. Не смятам, че е по-опасно, отколкото да живееш на която и да е планета. Нашите бяха учени, а не военни и работата им по-рядко ги забъркваше в неприятности.
– Е, но ти реши да станеш боен пилот.
– Да, струва ми се по-вълнуващо. Винаги съм мечтала за това.
– Аз също. Искаш ли да ти покажа двойни движения? – попита Алекс връщайки се отново на темата за поя.
– Да, от много време искам да се науча, но нямах с кого да се упражнявам.
– Спокойно, не е трудно – увери я Алекс и започна да и показва.
Двойните движения бяха такива, при които двама души въртят в синхрон така, че пойовете на единия преминават около тялото на другия и обратното. Това упражнение налагаше двамата да се доближат изключително близо и носовете им почти се допряха. За радост, Силвия бързо се научи и скоро двамата вече изпълняваха движенията свободно. Вълнението на Алекс нарастваше, никога досега не беше стоял в такава близост до нея. Усещаше, че е настъпил моментът да я целуне, но изненадващ заядлив глас ги прекъсна:
– Я, кой има нужда да се упражнява! – Алекс се извърна в посоката от където идваше гласът. Не беше Стийв. Срещу тях на алеята стояха Бари Хогън и още двама от групата “Огнени Звезди”.
– Съдейки по това, което видяхме на вашето шоу, вие имате повече нужда от тренировки! – Не закъсня да отвърне Алекс. Беше бесен, задето бездарник като Бари Хогън смее да му се подиграва, но което бе дори по-лошо, въпросният индивид провали момента между него и Силвия.
– Много си нагъл за човек, който дори няма право да върти запален пой във флота! Видях, че и сайт сте си пуснали! Надявам се си наясно, че дори една факла да запалите без разрешително, ще изхвърчите от флота!– Бари говореше през зъби. Личеше си, че е изпълнен със злоба спрямо Алекс и другите, които представляваха потенциална конкуренция на “Огнени Звезди”.
– Съвсем скоро нашият клуб ще получи лиценз и тогава всички в Седми флот ще забравят за вас, понеже изобщо не умеете да въртите! – намеси се Силвия. Тя също изглеждаше крайно разгневена и лицето ѝ почервеня.
– Ха-ха, ще видим тази работа!
След като си размениха още няколко заядливи реплики, групата на Бари Хогън отмина и двамата останаха отново сами.
– Какво наистина стана с лиценза на нашия клуб? – попита раздразнено Силвия.
– Не знам, ще попитам Габриела като се видя с нея. Предполагам скоро ще го получим.
Алекс съжаляваше, защото настроението на двамата тотално се промени. Те останаха да се упражняват още малко, но продължиха да говорят за “Огнени Звезди” и за това колко са бездарни всъщност и как смеят те да им се подиграват. Накрая Алекс изпрати Силвия обратно до докинг-станцията, откъдето тя хвана совалка за “Мадара”. На разделяне те се прегърнаха.
Докато ходеше към своята докинг-станция, Алекс беше потънал в размисли. На първо място съжаляваше за провалената възможност със Силвия. Този Бари се появи в най-неподходящият момент. Все пак Алекс се успокои от мисълта, че ще има и друга възможност и че Силвия явно също изпитва привличане. Седна на пейка в докинг-станцията и зачака совалката, която щеше да го отведе обратно на борда на “Перперикон”. Тогава се замисли за друго. Сравнително отскоро се намираше във флота и вече си спечели няколко сериозни врагове. Първо, Стийв и приятелите му го мразеха заради Силвия. Второ, Бари Хогън и неговите “Огнени Звезди” мразеха него и неговите приятели, защото виждаха в тях съперници. На трето място беше постоянната заплаха от аркусианците, които искаха да видят всички тях мъртви. Алекс въздъхна – дали пък, ако не беше записал планетарна икономика, нямаше да е по-умно решение? Не! Той дори за миг не се разколеба в желанието си да стане боен пилот.