Страница 10 от 10
– Съгласен съм!
– И все пак, колко още ще ги оставим да се гонят там? – попита отново Кант.
– Имат гориво за десет минути.
Същевременно боят се беше пренесъл в близост до една космическа платформа, която флотът използваше за упражнения по бомбардиране. Габриела реши да направи рискован ход в опита си да се измъкне от Алекс. Тя пикира и започна да лети ниско над платформата. Алекс я следваше неотлъчно. Той стреля няколко пъти, но безуспешно. Движейки се над платформата двамата можеха да си дадат сметка с каква зашеметяваща скорост летяха. Габриела дебнеше за момента, в който щеше да изпълни идеята си. Платформата не беше абсолютно плътна, на места имаше големи празнини, през които можеше да премине изтребител. Те обаче се движеха твърде бързо и отворът трябваше да е наистина голям. Ето, най-сетне такъв се зададе, Алекс беше в позиция за стрелба, той стреля, но пропусна, още само секунда и със сигурност щеше да я уцели. Тя обаче най-неочаквано се гмурна през празнината в платформата и се оказа под нея. Алекс не очакваше подобен ход и затова не можа да реагира навреме. Прелетя над отвора и остана отгоре. Сега двамата летяха успоредно от двете страни на плоскостта, без да имат визуален контакт помежду си. Алекс прелетя над платформата и тогава се оказа, че е задминал Габриела. Тя се показа точно на шест часа и стреля. Третият маркер светна на таблото на Алекс. Играта приключи. За момент двата изтребителя летяха един до друг с намаляваща скорост. Първи проговори Алекс:
– Поздравления, би ме!
– Ти си наистина добър пилот, Алекс, истинско чудо е, че те победих. – отговори все още задъхана Габриела.
На борда на “Перперикон” всички от Зеления отбор ликуваха, докато тези от синия стояха разочаровани, с изключение на Джери, който крещеше като обезумял:
– Браво! Браво! Габриела е най-невероятното момиче на света!
С малкото им оставащо гориво двамата се прибраха на докинг-станцията, където бяха посрещнати като суперзвезди. Слизайки от Хигруса, Алекс си даде сметка до каква степен тялото му беше изцедено. С усилие стана от пилотската седалка и когато стъпи на земята усети, как едва се крепи на краката си, а коленете му треперят от изтощение. Другите обаче го наобиколиха и започнаха да го окуражават.
– Браво, Алекс беше страхотен полет, нищо че загуби – каза му Матю, като го потупваше по рамото. Това едва не накара Алекс да залитне на другата страна.
Габриела получаваше дори още по-възторжени поздравления от останалите кадети. Към нея се приближи Арвин и ѝ каза:
– Беше страхотна… – без да дочака края на изречението, тя се хвърли на врата му и го целуна под аплодисментите на възторжената тълпа. Всички изглежда се радваха, с изключение на Джери, чиято челюст едва не удари пода при вида на Габриела, която целува Арвин.
– Мисля, че току що на някого му разбиха сърцето! – коментира Марк.
След като тълпата около тях се поразреди, Алекс и Габриела успяха да стигнат един до друг и да си стиснат ръцете.
– Справи се много добре! – каза Алекс.
– Ти също.
– Добре, шоуто наистина си го биваше, но сега всички, които нямат занятие по бойно пилотиране, да напуснат палубата веднага! – изкомандва Кърт – Това е заповед!
Целият клас на Алекс и Габриела се насочи към изхода. На излизане командир Кърт се обърна към Габриела:
– Госпожице Каменова…
– Да, Сър?
– Вие доказахте, че мястото Ви наистина е тук.
Тя се усмихна, а в това време Кърт започна да крещи на кадетите от другата група, които още не бяха заели местата си:
– Хайде! Какво се мотаете? И без това изпуснахме половината упражнение!
Коментари
http://raingods.nl/public/img-1539196413.jpg
RSS на коментарите по тази тема