Свалете във формат за електронен четец

Всички от огнения клуб, останаха още малко в заведението след второто огнено шоу, което се получи дори по-успешно от първото. Докато другите весело разговаряха, Алекс хвърляше скришни погледи към Силвия, която сякаш не забелязваше.

След като почти се целунаха преди седмица, сега тя се държеше студено, като дори избра да седне на противоположния край на масата. Трябваше да предприеме нещо! Удобният момент дойде, когато всички започнаха да се разотиват. За щастие Беки и Бен, с които Силвия обикновено се движеше, си тръгнаха първи, докато тя самата остана още около петнадесетина минути. Когато все пак реши да си ходи, Алекс предложи да я изпрати до докинг-станцията. Взе нейния багаж заедно със собствения си и двамата тръгнаха сами по алеята. Поради късния час по алеите се разхождаха малко хора и „Оазисът“ изглеждаше пуст. Двамата чуваха единствено собствените си стъпки и едва доловимото шумолене на пролетните листа.
Разговорът се въртеше неангажиращо около тривиални теми като тренировките и упражненията по пилотиране. Скоро стигнаха докинг-станцията и седнаха един до друг, в очакване совалката да пристигне. Алекс направи опит да я прегърне, но тя се отдръпна и промълви:
– Трябва да ти кажа нещо…
Сърцето му се сви. „Едва ли е нещо, което искам да чуя“
– Какво има? – попита на глас.
– Аз… отново се събрах със Стийв…
Сякаш го порази електрически ток.
– Наистина ли?!
– Да, той ме помоли да му дам втори шанс и…
– И ти?
– Той не е толкова лош, колкото си мислиш.
– Сигурно!
– Не го познаваш, Алекс!
– Ами… аз… това наистина си е твоя работа. Аз нямам проблем…
– Надявам се това да не навреди на отношенията ни.
– Че, защо да навреди...хе-хе!? Наистина, няма никакъв проблем. Щом ти си преценила така… – В този момент совалката пристигна на докинг-станцията. Двамата се сбогуваха унило и Силвия стана от пейката взимайки багажа си. Алекс я проследи как се отдалечава, докато вратите на совалката се затвориха зад гърба ѝ.
Взе сака си и тръгна по алеята, водеща до неговата докинг-станция. Чувстваше се разбит и бесен едновременно. „Как е възможно да се върне при онзи олигофрен?!“ – мислеше си той, докато риташе от яд сака. Колкото сърцето му преливаше от щастие в деня, когато научи, че Стийв и Силвия са скъсали, толкова тънеше в мъка в момента. „А тя изглеждаше наистина прекрасна днес, облечена в сценичния костюм, въртейки огнения обръч.“ При този спомен, гневът и болката му се засилиха още повече. Хвана следващата совалка за “Перперикон” и се прибра в стаята си. След всичко преживяно щеше да му е трудно да заспи, но това все пак трябваше да се случи, защото утре също предстоеше важен ден. Започваха военните игри и пилотите-първокурсници от “Перперикон” щяха да премерят сили с тези от кръстосвача “Дунав”. За него бе много важно да се представи добре.

Twitter

Добавете коментар