| 
Страница 1 от 7
Свалете във формат за електронен четец
Настъпи сутринта на десети февруари. Алекс веднага забеляза промяната още с напускане на стаята си. Коридорите на кръстосвачът “Перперикон” бяха украсени с гирлянди и цветни балони. По озвучителната уредба в целия кораб свиреше празнична музика.
Занятията бяха отменени и реши да се разходи заедно със, Зак, Мегън и Габриела из централната зала на кораба, където имаше куп приятни изненади по повод празника. Мястото беше претъпкано от хора, обикалящи допълнителните сергии, на които се продаваха сувенирни фигурки на “Перперикон” и цифрата двадесет и осем – символизираща годишнината на кораба.
Четиримата забелязаха едно новопоявило се павилионче за варена царевица. Отидоха да си вземат и докато плащаха царевиците, продавачът се обърна към тях и каза:
– Здравейте, как е? – всички ахнаха от изненада – едва сега забелязаха, че това всъщност е лейтенант Арвин Кант, облечен в нелепа жълта риза, червен гащеризон с щампована царевица и бяла шапка на главата.
– Лейтенант…
– Сър… – запелтечиха Алекс и Зак, докато Мегън и Габриела се подхилкваха.
– Да! И аз, като Габриела, съм наказан с триста часа обществено полезен труд, извън задълженията ми на пилот и в момента точно това правя. – Каза с усмивка Арвин. Изглежда искрено се забавляваше.
– Наистина ли, Сър? Нямаше ли нещо друго, което можеха да Ви възложат? – попита учуден Зак.
– О, имаше, но предпочетох това, защото е свързано с минимум отговорност, а и ми харесва да гледам изненаданите физиономии на хората. – Всички се засмяха. Разговорът се завъртя около военните игри.
– Много добре се справихте! – поздрави ги лейтенантът – Гледах цялата битка по официалния канал на флота в Старнет.
– Другата седмица сме ние! – намеси се Зак.
– Вашето ще е решаващо! – коментира Арвин – При пилотите от различните курсове се получи почти равен резултат, така че сега всички погледи са вперени във вас.
– Сигурен съм, че ще ги размажем! – заяви Зак с типичния си оптимизъм.
Скоро около сергията се струпаха други желаещи да си купят варена царевица, което принуди Зак, Алекс, Мегън и Габриела да се сбогуват с Арвин и да продължат по пътя си.
За съжаление, занятията бяха отменени само на “Перперикон” и Силвия имаше часове до обяд. Това не даваше възможност да репетират цялостното шоу, преди тя да се появи. Едва към два и половина след обяд, Силвия пристигна на борда на “Перперикон”. Останалите вече се бяха събрали в залата и загряваха. В следващите два часа петимата интензивно репетираха и изглаждаха всички проблемни моменти от представлението. Наближаваше пет часа и Габриела прекрати тренировката.
– Сигурни ли сте, че не искате да го повторим още веднъж? – попита Алекс. С наближаването на решителният час той ставаше все по-нервен.
– Знаем го, братле! – отвърна Зак.
– До шоуто има около три часа. Мисля, че трябва да си починем, за да сме свежи! – добави Габриела – Повече тренировки ще бъдат контрапродуктивни и само ще се уморим.
Явно всички бяха съгласни с нея защото започнаха да си събират нещата. Алекс не искаше да издава прекалено много притеснението си, затова ги последва, без да възразява повече.
