Get Adobe Flash player

Петимата отидоха да вечерят заедно в столовата. Разговорите им звучаха шумно и весело. Само Алекс стоеше умислен и отговаряше едносрично, когато го питаха. Изглежда другите съвсем не се притесняваха. Обсъждаха всякакви теми и се шегуваха. Сякаш само след няколко часа изобщо не им предстоеше нещо изключително важно и решаващо. Тогава Алекс си спомни вчерашният разговор с Габриела. За нея не беше чак от такова голямо значение дали ще получат благословията на Лао Ян за името “Инсиниум”. Вероятно и другите мислеха по същия начин. Единствено Алекс се чувстваше свързан с това име и смяташе за абсолютен императив да защитят правото да го използват. Цялото това напрежение обаче даваше своя отрицателен ефект. Алекс се притесняваше много повече от това, което му предстои сега, отколкото от първия си полет с Хигрус или преди битката си с кадетите от “Дунав”. Причината беше, че при хореографиите грешеше много по-лесно отколкото в пилотската кабина. Повече неща можеха да се объркат и той се чувстваше страшно несигурен.
По повод празника в Седми флот се случваше необичайно събитие. Кръстосвачът “Перперикон” започна бавно да се сближава с кораба-платформа “Оазисът” и се очакваше да се скачи с него. Церемонията по повод годишнината, щеше да се извърши на централния площад на “Оазисът“ пред погледите на хиляди зрители от целия флот, а самият кръстосвач щеше да се вижда на заден план. Освен чисто визуалния ефект, това свързване улесняваше преминаването на хиляди хора от екипажа на “Перперикон”, директно на “Оазисът” без необходимостта от десетки извънредно работещи совалки. Целият процес на скачване на двата кораба представляваше най-голям интерес за Мегън, тъй като тя изучаваше именно пилотиране на големи съдове.
– Елате в моята стая, мисля, че прозорецът ми е с правилно разположение, така че ще виждаме всичко! – каза въодушевено тя. Зак я прегърна през рамо и останалите ги последваха. Алекс се движеше с тях, но изобщо не мислеше за случващото се наоколо. Интересуваше го единствено това, което предстоеше след броени часове. Петимата се настаниха в стаята на Мегън. В далечината започваха да се виждат очертанията на “Оазисът”– колосална структура, представляваща дисковидна платформа, върху която беше изграден цял град и екосистема. Изкуствена атмосфера задържаща се с помощта на силово поле, предпазваше платформата от космическа радиация и позволяваше нормалното съществуване на живи организми. Със скъсяването на разстоянието между двата кораба вече можеха да се различат и докинг-станциите, разположени по ръба на диска, както и по-високите сгради, стърчащи над зелените корони на дърветата. Мегън не спираше да обяснява за сложността на процеса:
– Двата кораба ще се свържат, използвайки общо четири докинг станции едновременно. Изключително трудно е да се нацелят. Освен това, като се има предвид огромната маса на корабите, скоростта им трябва много прецизно да се изчисли, в противен случай, направо ще се сплескат един в друг.
За разлика от останалите, Алекс изобщо не слушаше Мегън. Не му пукаше дали двата кораба ще се сплескат. Важното беше какво им предстои съвсем скоро. Искаше му се пак да се върне в залата и да си припомни всичко отначало.
След още няколко минути петимата вече можеха да разглеждат “Оазисът” в пълни подробности. Виждаха се алеите и заведенията по периферията. Силвия дори успя да различи къде се намира “Крилото на Ягуара” .

Добавете коментар

Защитен код
Обнови