Когато корабите се сближиха още повече, можеха да се откроят дори хората, като дребни фигурки, ходещи по алеите, а някои от тях се спираха на групички и също наблюдаваха с интерес как “Перперикон” се приближава към тях.
Скоро корпусите на двата кораба се намираха буквално на метри един от друг и цялото движение сякаш замря. Но това чувство беше само привидно.
– Сега двата мостик екипа се занимават със сложното фино навигиране, така че четирите докинг станции да се напаснат. – Обясняваше Мегън – “Перперикон”, който е по-малкият от двата кораба, използва тръстерите си за маневриране, за да се намести в правилната траектория и четирите докинг-станции да се напаснат правилно. Мостик екипът на “Оазисът” пък се стреми да държи своя кораб във възможно най-стабилно положение, така че да улесни задачата на “Перперикон”.
Изведнъж петимата приятели усетиха едва доловимо вибриране под краката си. Според Мегън то беше сигурен знак, че току-що докинг станциите са се свързали и двата кораба са скачени успешно. Изминаха още няколко минути, в които Мегън продължаваше да разяснява подробности относно тази сложна операция, след което по сигналната система оповестиха, че “Перперикон” успешно се е скачил с “Оазисът” и сега свободно може да се преминава от единия кораб на другия. Часът вече наближаваше шест и половина вечерта и Габриела каза припряно:
– Шоуто ни е след два часа! Хайде да побързаме! Трябва да се доберем до сцената!
Петимата нарамиха багажа си и се насочиха към най-близката докинг-станция. Придвижването им ставаше бавно, тъй като коридорите бяха препълнени с хора. Буквално целия екипаж без дежурните, напускаше кораба, за да присъства на церемонията по празнуването на неговия двадесет и осми рожден ден. След дълго и мъчително пробиване на път, петимата най-сетне се озоваха на открито. Алеите на „Оазисът“ бяха по-просторни и макар по тях да се движеха повече хора от обичайното, имаше достатъчно място, за да могат да се придвижват бързо напред. Когато обаче достигнаха до централния площад, отново ги очакваше неприятна изненада. Площадът преливаше от народ. Дори поляните и алеите около него бяха нагазени от множеството, събрало се да гледа церемонията. Не бяха само от “Перперикон”, сякаш целият Седми флот бе решил изведнъж да се скупчи на това място. Времето неумолимо напредваше, часът наближаваше седем. Пространството се огласяше от звуците на саунд-чекът, който организаторите провеждаха на гигантската озвучителна система, намираща се на още по-огромната сцена. Зак, като най-едър и силен, се зае да пробива път през тълпата, а останалите го следваха. Саковете, които носеха, допълнително затрудняваха задачата им. След дълги усилия обаче най-сетне достигнаха до оградата, която разделяше сцената от събралото се множество. Габриела извади от чантата си пет пропуска и ги раздаде на останалите: