– Тези ми ги дадоха организаторите! Без тях няма да ни пуснат, така че си ги сложете. – Останалите я послушаха и окачиха на вратовете си картите, на които беше изобразен гербът на “Перперикон” и надпис “STAFF”. Въоръжени с пропуските, петимата преминаха зад оградата, а охраната не им зададе никакви въпроси. Скоро попаднаха зад сцената, където цареше малък хаос. Навсякъде се разхождаха хора с различна апаратура. Гримьори, стилисти, осветители и прочее персонал вършеше забързано работата си. Габриела имаше номера на един от организаторите и му се обади. След няколко минути пристигна доста колоритно изглеждащ индивид с отровно цикламена коса, заресана нагоре, черно кожено яке с пайети, прилепнали дънки и кожени кубинки, стигащи почти до коленете.
– А, вие ли сте огнените хора? Хе-хе! – каза той с леко женствен и небрежен тон. – Аз съм Едуардо! – представи се той и им подаде ръка, докато един по един се запознаваха. След това ги поведе към съблекалнята, където можеха да се преоблекат и да напоят уредите си.
Вървейки Силвия възкликна:
– Боже, това са “Звездните Психари”! – на няколко фотьойла близо до тях бяха насядали неколцина музиканти с дълги коси и кожени якета, обгърнати от гъст цигарен дим. Около тях се търкаляха десетина празни бутилки марсианско уиски. “Звездните Психари” бяха много популярна банда през 2239г. изпълняваща галактически прогресив метъл.
– Да, ще сме супер щастливи, ако са в съзнание, за да излязат на сцената! – Промълви с раздразнение Едуардо. Алекс забеляза вокалиста на групата, който изсмъркваше съмнителна бяла субстанция от масата с помощта на навита на фунийка хартия.
Петимата бързо се преоблякоха и подготвиха уредите си за шоуто. Беше осем часа и отвън на сцената официалната част вече започваше. Към тях отново се приближи Едуардо:
– Откриването ще е около двадесет минути. Ще държат речи адмирал Стаматов, Лао Ян, посланикът на Мараите в Седми флот и още някакви хора. След това сте вие, ще трябва да подгреете публиката преди излизането на Психарите.
– Ясно! – отвърна Габриела. Алекс забеляза, че едва сега, минути преди началото на шоуто, останалите започнаха да проявяват симптоми на нервност. Зак и Мегън за трети път проверяваха всички уреди един по един, да не би да са пропуснали да напоят нещо. Силвия си повтаряше някакво движение с поя. Габриела цъкаше нервно старфона си. Вярно, че на тях не им пукаше толкова много за впечатлението, което ще направят на Лао Ян, но размера на публиката явно си казваше думата. Навън ги очакваха някъде между десет и петнадесет хиляди души. Това в пъти надминаваше “Крилото на Ягуара”. Алекс чуваше приглушено гласовете на хората, държащи речи по време на церемонията. В един момент разпозна гласа на Лао Ян, а след него няколко думи каза и адмирал Стаматов. По-нататък продължиха да се изреждат официални лица. В един момент Едуардо се появи от някъде:
– Хайде пригответе се, скоро излизате!