Get Adobe Flash player

– Е да, грубичка беше, но изпълнението си остава супер яко! – оптимизмът на Зак не успя да повдигне духа на Алекс. Напротив, на него му стана дори още по-тежко, защото думите на Зак потвърждаваха собственото му убеждение, че шоуто мина перфектно, с изключение на гафа с тоягата. Сега нямаше да получат името и то само заради неговата грешка.

Следващият ден бе най-обикновен делник. “Перперикон” и “Оазисът” се разделиха, а Алекс заедно с останалите кадети посещаваше лекциите и упражненията. Няколко пъти имаше възможността да говори с Габриела и винаги я питаше дали има вести от Лао Ян и неговото решение, но тя всеки път вдигаше рамене.
– Не забравяй, че Лао Ян е капитан на кораба и втория човек в йерархията на Седми флот. Нали не очакваш, първата му работа да е да дотича при нас. – Каза му най-сетне тя. През целия ден Алекс остана със свито сърце. Няколко пъти през ума му минаваше възможността да се обади и да пита баща си, но се срамуваше. Трябваше като всички останали да изчака, докато бъде уведомен за решението на адмирала. На другия ден нещата не изглеждаха много по-различно. Отново нямаше никакви вести. В края на деня всички членове на огнения клуб имаха тренировка в склада, преобразен на зала. Алекс показваше движения с пой на Беки и Ивелина, докато Зак учеше Лий и Бен да въртят тояга. Габриела, Силвия и Мегън в този момент тренираха с обръчи.
– Какво ти е? – попита Ивелина.
– А? Ами нищо ми няма…
– Нещо не си в настроение?
– Ами… още не знаем какво е решението на адмирала и съм леко притеснен. Между другото, това движение си го научила доста добре! – Алекс похвали Ивелина. Двете с Беки бяха напреднали много, откакто постъпиха в клуба преди няколко месеца. Скоро щяха да са готови да пробват с огън, ако разбира се имаха разрешително.
В този момент автоматичната врата се отвори. Всички зяпнаха от почуда, когато в помещението влязоха вицеадмирал Лао Ян и адмирал Юлиян Стаматов.
– Здравейте! – поздрави спокойно Ян, а Стаматов кимна приятелски към стоящите в недоумение кадети. Двамата бавно влязоха, оглеждайки внимателно помещението.
– Помниш ли когато ние тренирахме в един склад за резервни части? – попита Ян.
– Да, беше доста по неприятно от тук. Добре сте се уредили, имате си и огледала. – отговори Стаматов.
Лао Ян бръкна във вътрешния джоб на униформата си и извади малко парче черен плат. Когато го разви се видя, че това е лента, на която със златисти букви пишеше “Инсиниум”, а от двете страни на надписа стоеше инкрустиран гербът на клуба във формата на пламък.
– Мисля, че това ще стои добре тук! – рече той и закачи лентата над огледалото.
– Да, идеално е! – съгласи се Адмирал Стаматов.
– Габриела, би ли се приближила? – за първи път Лао Ян се обръщаше към нея с първото ѝ име.
– Да, сър! – отговори леко стреснато тя и се доближи до двамата висши офицери. Лао Ян извади от вътрешния си джоб два документа.
– Общото събрание на “Инсиниум”, които за съжаление останахме само аз и адмирала, единодушно реши да избере теб за нов шеф на клуба!
Лицето на Габриела грейна и тя едва не се разплака. Алекс си помисли, как всички тези приказки, че не ѝ пука дали ще получи одобрението на двамата адмирали, са били само за да запази спокойствие.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови