– Ти поемаш този пост директно от мен, а аз се радвам, че си намерих толкова достоен заместник. Също така, общото събрание реши да приеме като нови членове всички, намиращи се в тази зала! – Чуха се одобрителни възгласи. – Ето това е протокола от нашето кратко заседание – И Лао Ян връчи на Габриела документа. Вторият лист беше разрешителното на “Инсиниум” да практикува огнени изкуства на борда на кораби от флота.
– Е, ние няма да ви пречим да си тренирате повече! – каза с благ тон адмирал Стаматов. – Наистина сте свършили страхотна работа за толкова малко време, продължавайте в същия дух. – След тези думи двамата напуснаха залата и секунди след това всички изразиха бурната си радост от постигнатия успех.
Алекс беше на седмото небе. Не можеше да повярва, че наследяват клуба въпреки грешка която допусна. Всички се запрегръщаха и до края на тренировката бяха в приповдигнато настроение. По предложение на Зак, заедно отидоха след тренировките в “Крилото на Ягуара”, за да отпразнуват новия си клуб.
Въпреки еуфорията и радостта, Алекс не изпусна от поглед момента в който старфонът на Силвия прозвъня и тя стана от масата, за да не я слушат. Разговорът се проточи доста, защото се върна чак след около двадесет минути. Сигурно е бил Стийв – мислеше си Алекс. – Най-вероятно недоволства, че тя закъснява толкова много. Вероятно изгаря от ревност, като знае, че тя е в неговата компания в този момент.
Истината бе, че въпреки последният им разговор насаме, Алекс не спираше да се надява. Живееше с мисълта, че след като Силвия и Стийв веднъж са скъсали, най-вероятно ще скъсат отново. До края на вечерта от време на време погледите им се срещаха. Според Алекс, между тях привличането продължаваше да съществува. Въпреки това не предприе нищо тази вечер. Забеляза, че Силвия първа си тръгна, явно гледайки да се прибере по-бързо на борда на “Мадара”, където я чакаше Стийв. Но докога ли щеше да продължава това…
Междувременно имаше и друго, което го притесняваше. След първоначалната еуфория от това, че спечелиха правото да наследят “Инсиниум”, у Алекс се появиха съмнения. Дали пък Лао Ян и Юлиян Стаматов не игнорираха грешката, която той допусна на сцената, само заради сантименталните чувства, които баща му хранеше? Може би двамата си бяха затворили очите, защото Юлиян много е настоявал синът му да наследи клуба. Тази мисъл продължаваше да не му дава покой дълго след като се прибра в стаята си. Часът отново наближаваше полунощ и той се запита дали баща му работи или си е легнал да спи. Реши все пак да рискува и му се обади. Старфонът иззвъня няколко пъти без никой да вдигне. Може би си беше легнал? Алекс понечи да затвори, но в този момент на екрана се появи Юлиян Стаматов. Този път не се намираше в кабинета си, а седеше на дивана в собствения си апартамент, облечен с обикновен домашен халат.
– Здрасти Сашо, тъкмо мислех да лягам, какво става?
– Ами… – започна неуверено Алекс – Аз много се радвам, че ни дадохте клуба и…
– Аз съм не по-малко щастлив. Честно казано за мен беше болка това, че клубът ни не функционираше толкова години вече. И аз и Лао се радваме, че ни наследявате!
– Да но…
– Какво има?
– Аз допуснах грешка днес! Изпуснах си тоягата и…
– Случва се.
– Но нали не сте ми простили само защото… нали се сещаш, защото си ми баща?
Адмиралът се засмя:
– Алекс не си допуснал чак такава грешка. Всъщност аз и Лао се надявахме на нещо, което да е наполовина толкова добро, колкото това, което ни демонстрирахте.
– Наистина ли? – в гласа на Алекс се долавяше нотка на недоверие. Той все още не беше сигурен, че баща му е искрен.
– Виж, когато те приеха във флота, ти обещах, че няма да имам специално отношение към теб, защото си ми син. Това е важно, тъй като искам да знаеш, че успехите ти са си лично твои и не ги дължиш на факта, че си син на еди-кой си. Нещо, за което мнозинството от младежите с родители на високи позиции не могат да се похвалят.
– Да но…
– Тогава си говорихме за флота, но повярвай ми, няма причини да смяташ, че и за други неща, като този клуб, отношението ми ще е различно. – Алекс не каза нищо, само кимна.
За първи път от няколко вечери насам спа спокойно.