| 
Страница 1 от 9
Беше от онези сутрини в които Алекс се събуди с широка усмивка на лицето. Днешната им програма щеше да е относително лека и планираше да прекара остатъка от деня си със Силвия. Щяха да си тръгнат заедно след лекциите в ректората и да се забавляват на “Оазисът”.
Стана от леглото и лениво се придвижи към компютъра, за да разцъка любимите си страници докато закусва. За негово голямо учудване обаче, нямаше връзка със старнет. Подобно нещо не се беше случвало, откакто живееше на борда на “Перперикон”. Може би правеха техническа профилактика или пък проблемът бе в неговия компютър? Излезе по пижама и позвъни на вратата на Зак.
– Какво ста’а братле? – попита го сънен Зак, посрещайки го по халат.
– Имаш ли старнет?
– Чакай да проверя. – Зак се насочи към компютъра и се опита да зареди някаква страница. – Ами не. Каква ли е причината?
– Дано го оправят скоро.
Петнадесетина минути по-късно, Алекс излезе в коридора, вече облечен в кадетската си униформа и тръгна към залата където трябваше да се проведе практическо занятие по Основи на Навигацията в Открития Космос. Скоро обаче пътят му беше блокиран от тълпа кадети. Изходът от квартирите се оказа затворен, а двама пехотинци казваха на всички, че занятията са отменени и да си ходят обратно по стаите. В тълпата Алекс забеляза Габриела, която се връщаше назад. Явно се беше озовала на мястото няколко минути по-рано и може би имаше някаква информация.
– Знаеш ли какво се случва? – попита Алекс.
– Не ни дават обяснение. Казват само, че временно нямаме право да напускаме кадетските квартири. Ще се обадя на Арвин, може да знае нещо повече. – Габриела извади старфона си и набра номера. Междувременно в коридора прииждаха все нови и нови кадети, бързащи да не закъснеят за занятията си. Никой не ги беше предупредил, че са отменени. Те се сблъскваха с връщащите се от затворения изход, които ги осведомяваха за ситуацията. Алекс забеляза Зак и Мегън. Двамата изглежда също се чудеха какво става.
– Здрасти! – извика им Алекс и махна. Те се приближиха.
– Някаква идея какъв е проблема? – попита Мегън.
– Ами не, Габриела сега звъни на Арвин. – отговори Алекс. Скоро обаче тя се присъедини към тях с разочарована физиономия.
– Старфонът му е изключен.
– Възможно е да му е паднала батерията, аз имам номера на партньорката му, Златина. – сети се Зак и на свой ред реши да пробва да се обади, но също не извади по-голям късмет.
– Добре, кадетите са затворени в квартирите си, офицерите са с изключени старфони, какво може да означава това? – запита се Габриела.
– Може би корабът ни е изпратен на мисия? – предположи Алекс. Останалите го стрелнаха с погледи, явно и на тях им минаваше същото през ума. За последно “Перперикон” участва в мисия по повод неочакваната спасителна операция, в която Зак и Мегън се оказаха на огневата линия. Алекс реши и този път да се възползва от специалното приложение на старфона си, което му позволяваше да види местонахождението на “Перперикон” на звездната карта.
– Летим с максимална скорост – девета светлинна! – оповести той – Точно както когато изпратиха кораба да ви се притече на помощ на планетата Зария 20.
