— При това положение, госпожице Каменова, няма да имате никакво оправдание, ако загубим от „Мадара“ или „Хелзинг“! — отбеляза Кърт, а лицето на Габриела посърна.
— Сър, в началото бях леко скептичен към това да взимаме човек, който е бил от отбора на „Мадара“, но според мен тя е най-доброто ни попълнение — намеси се Райън. — Надявам се да няма проблеми с работата в екип — допълни той.
— Не смятам, че ще има — отговори решително Кърт. — Поинтересувах се малко и доколкото може да се има вяра на слухове, девойката е напуснала „Мадара“, защото се е скарала с гаджето си, който пък е капитан на техния отбор.
— Наистина ли?! — полюбопитства Райън, докато Габриела и Алекс, не проявяваха никакъв видим интерес.
— Ако трябва да съм съвсем точен, говори се, че момичето е зарязало капитана на отбора им заради момче от „Перперикон“. Честно казано, ако го познавах, бих стиснал ръката на този младеж, хе-хе! — Райън също се засмя в отговор. Кърт излезе, оставяйки тримата сами и тогава Габриела се разсмя звучно. Явно едвам се беше сдържала толкова време. Алекс се опита да я стрелне с поглед, но тя сякаш не го отрази.
— Какво има? — попита неразбиращо Райън.
— Ами… — запелтечи Алекс.
— Хайде, мисля, че можем да му кажем вече. Така или иначе ще разбере — предложи през смях Габриела.
— Какво ще разбера?
— Силвия ми е гадже! — заяви Алекс. — Тя действително преди това ходеше със Стийв — капитана на пилотите първокурсници от „Мадара“.
— Вярно ли?! — възкликна Райън. — Леле, брато, ти използваш непозволени средства, за да отслабиш противниковия отбор! Ха-ха!
— Аз не… няма значение — изломоти Алекс. Не му ставаше особено приятно, че личните му отношения със Силвия се превръщаха във въпрос, касаещ едва ли не целия Седми флот.
След края на упражнението Алекс, Силвия и Габриела хванаха совалка към „Оазисът“. Там имаха среща с Мегън, Зак и Арвин в тяхното любимо заведение: „Крилото на Ягуара“. Настроението на цялата компания бе приповдигнато, защото Силвия не само, че се отърва от тормоза, на който я подлагаха съотборниците й от „Мадара“, но и намери своето място в отбора на „Перперикон“. Все пак имаше едно нещо, което не спираше да мъчи Алекс. Всичко се беше наредило прекрасно за него и Силвия, но как ли се чувстваше Джери? Дали бе променил решението си или продължаваше да иска да напусне флота? Отговорът дойде изневиделица.
— Яко е, че твоят приятел Джери все пак остана в отбора и ще участва във втори кръг на игрите — каза небрежно Мегън.
— Какво?! — попитаха едновременно, крайно изненадани, Алекс и Габриела.
— А, как, не знаете ли? — Мегън изглеждаше учудена. — Ние също направихме кастинг за нови пилоти на транспортни кораби и страйкъри. Както знаете, нашите не се представиха много добре по време на мисията на пехотинците.
— Говори ми! Само нашият страйкър успя да кацне! — оплака се Зак.
— Искате да кажете… — започна Габриела.
— … Че Джери се е кандидатирал за пилот на Страйкър? — довърши развълнувано Алекс.
— О, да, и се справи много добре — отговори Мегън. — Порази всичките цели и кацна на точно указаното място и то за най-кратко време от всички кандидати. Смятам, че има талант.
— Леле, чак ме хваща яд, че не съм кадет в този момент! — намеси се в разговора Арвин. — Защото както е тръгнало, тази година „Перперикон“ със сигурност ще вземе титлата.
— Да пием за това! — извика Зак и всички удариха халбите си в отговор.