— Доколкото чувам, заради теб сме загубили един от най-добрите си пилоти от отбора на първокурсниците.
— Аз… ти откъде знаеш?!
— Значи е вярно. Хе-хе, браво синко! — засмя се Стаматов, а лицето на Алекс се изчервяваше все повече. Щом като слухът за него и Силвия бе достигнал чак до ушите на командващия флота, значи абсолютно всички говореха само за това.
— Но… кой разправя тези неща?! — попита възмутено Алекс.
— Хе, не е толкова трудно да се досетиш. Треньорът на техния отбор е командир на ескадрилата от изтребители на „Мадара“, също както вашият командир Кърт, тук на „Перперикон“. Често работим заедно и ми се оплака, че едно момиче, което е сред най-добрите му пилоти, се прехвърля на „Перперикон“ заради момче, някой си Алекс.
— Да, казва се Силвия — отговори Алекс и лицето му поруменя.
— Чудесно, аз… — в този момент вратата се отвори без позвъняване:
— Хей, Алекс, случайно зелената ми рокля да е останала при теб? — беше Силвия, която нахлу в стаята, без да има представа, че Алекс не е сам. При вида на адмирал Стаматов, тя в първия момент се втрещи, после се сети за протокола и се изпъна като струна.
— З-з-здравейте, Адмирале, Сър!
— А, вие трябва да сте Силвия? — попита с благ тон Стаматов.
— Да…
— Тъкмо се чудех как точно да ви накажа за това, че дезертирахте от редиците на „Мадара“.
— Аз, аз… — Силвия започна да заеква, тя изглеждаше наистина ужасена.
— Спокойно де, шегувам се! — и той я потупа приятелски по рамото. — Е хайде, аз ще вървя и няма да ви досаждам повече, деца! — каза той и излезе от стаята.
— Леле, баща ти е странна птица. Направо ми изкара ангелите!
— Да, не му се връзвай! — успокои я Алекс.

Адмирал Стаматов не беше дошъл на борда на „Перперикон“, само за да побъбри с момчето си. Трябваше да проведе важен разговор на четири очи с Лао Ян. Двамата се видяха в личния апартамент на вицеадмирала. Дневната, където те се настаниха, беше украсена с изящни произведения на китайското изкуство. Самият Лао Ян стоеше облечен с копринен халат и действително атмосферата напомняше по-скоро на древен китайски храм, отколкото на космически кораб, на стотици светлинни години от Земята.
— Игрите ще са голям проблем… — промълви Юлиян.
— Да, като се има предвид напрегнатата ситуация, ще вложим голям ресурс в това. Трябва да сме сигурни, че няма да оставим някой фронт непокрит и да ни хванат неподготвени с някоя изненадваща атака — съгласи се Лао.
— Три кръстосвача — „Мадара“, „Хелзинг“ и „Перперикон“, ще са ангажирани с игрите, които ще се проведат на планетата Хепсия. Другите три кръстосвача ще трябва да покриват останалата част от сектора и да работят на двойни дежурства, за да компенсират нашата липса — добави Юлиян Стаматов.
— Все още смятам, че като се има предвид крайно рискованата ситуация, в която се намираме, най-разумно би било да отменим Военните Игри тази година — каза Лао Ян.
— Съгласен съм, но не и Президентът. Военните игри в нито един от флотовете на Земния Съюз не са били отменяни от края на Голямата война с аркусианците до сега. Според него, ако тази година отменим финалите, ще изпратим много лошо послание.
— С две думи, грижа го е за наближаващите избори и неговото преизбиране като президент.
— Да, ако ситуацията със сигурността по границите рязко се влоши, това няма да е никак добре за неговия PR.
— И вместо да подобрим ситуацията, по-добре просто да я крием от обществото — изсумтя недоволно Лао Ян.
— Точно така. На нас обаче не ни остава нищо друго, освен да се справим, въпреки обстоятелствата — каза Стаматов. — Така че е хубаво да изготвим подробна стратегия за защита на сектора при намалените сили, с които ще разполагаме през няколкото дни на игрите.