Алекс преглътна и за момент му се стори, че в заведението е твърде горещо. Незнайно защо перспективата да се запознае с родителите на Силвия толкова скоро му действаше стряскащо.
— Всичко звучи много хубаво, но аз виждам проблем — намеси се Зак. — Трябва през уикенда да отсъстваме от флота и да успеем да се върнем до понеделник сутринта, когато всеки един от нас има упражнения. Точно сега, преди финала на игрите, ще е голяма издънка, ако пропуснем някое упражнение.
— Знам, затова проверих много добре графика на корабите, които могат да ни закарат и върнат оттам навреме — обясняваше Габриела, приемайки отново сериозно изражение. — Има един транспортен кораб, който тръгва заедно с военен конвой в петък от 22:00 часа. Те ще се скачат с космическата станция на другата сутрин в Събота от 9:30. Вече се свързах с капитана на транспортния кораб и срещу не много висока сума той се съгласи да ни транспортира.
— Чудесно, ами на връщане?
— В неделя към 17:00 часа конвой от осем търговски кораби ще се скачи със станцията, с цел презареждане. Те пренасят продукти за „Оазисът“ и един от тях ще ни качи. Ще кацнем някъде в полунощ в неделя. Даже ще имаме време да се наспим за упражненията в понеделник.
— Сигурна ли си, че всичко ще мине по план? — попита загрижено Зак.
— Ами, не виждам какво може да се обърка. Аз също не искам да пропусна упражнението по бойно пилотиране, още повече, че съм капитан на отбора. Разбира се, ако някой от вас се притеснява твърде много, може да не идва, никого не карам на сила.
— Ще дойда, дума да няма! — отвърна Зак. Останалите също кимнаха утвърдително.
В следващите няколко дни петимата се срещаха извънредно, за да тренират хореографиите за шоуто. За първи път щяха да бъдат наети от клиент, който не ги познава лично и това щеше да е важен тест. Справеха ли се, можеше да ги очакват и други ангажименти. Желанието на всички беше „Инсиниум“ да стане най-известният огнен клуб в този край на галактиката, измествайки „Огнени Звезди“ от доминиращата позиция. Първите крачки обаче бяха най-трудни и ето сега им се отдаваше възможност да покажат на какво са способни.
В петък вечерта се намираха на докинг-станция номер девет на „Оазисът“.
— Това трябва да е! — обяви Габриела, посочвайки масивен товарен кораб с опознавателните знаци на флота.
— О, това е модел „Херкулес Т4“ — обяви Мегън.
— Доста е гигантски! — възкликна Силвия.
— Всъщност това е среден клас товарен кораб. Най-големите са „Титан Т6“, приблизително с размерите на три такива.
Докато другите си говореха, Габриела се свърза по старфона си с капитана на кораба. Скоро той пристигна при тях, нисък и дебел офицер на средна възраст с дълги мръсносиви мустаци и малки очички. Представи се като Капитан Козмо.
— Хайде, елате с мен! — нареди им той. — И не вдигайте много шум, докато не излетим, защото ми е забранено да превозвам пътници! Всички нарамиха обемистите сакове и чанти, необходими за шоуто. Освен тях, Алекс и Зак понесоха още два допълнителни сака с неясно съдържание по молба на Габриела. Капитанът ги преведе през нещо като авариен изход на кораба и след като минаха през няколко тесни коридора се озоваха в товарно помещение, пълно с различни видове метални сандъци и контейнери.
— Превозваме боеприпаси, така че внимавайте! — предупреди ги мъжът. Петимата се разположиха на пода в тясното пространство, оставено, след като отделението е било запълнено със сандъците.