— Че нарушихме поне една дузина флотски разпоредби, включително тази за пътуването в група от поне осем кораба, неоторизирано проникване на територията на флота и т.н. — продължи Габриела.
— Май се отървахме доста леко — заключи Силвия.
На обяд се срещнаха с Мегън и Зак в столовата. Петимата седнаха на една маса. Мегън, подобно на тях, бе имала изключително гаден ден на упражнението по десант.
— Този Джери, през цялото време даваше по-добри резултати от мен! Само ако не бях толкова уморена… — говореше тя, прозявайки се.
В този момент всички се извърнаха с невярващи погледи към Зак, който, без да казва нищо, нагъваше салатата си и изглеждаше почти толкова свеж, колкото и прясно нарязаната маруля.
— А при теб как беше, Зак? — попита го Мегън.
— Ами, нищо особено. Моят отряд завърши първи на упражнението по тактическо ориентиране, както обикновено. Дори успяхме да изпълним трите бонус задачи.
За момент на масата настъпи тишина, като само ритмичното дъвчене на Зак се чуваше. Той сякаш изобщо не забеляза ефекта, който думите му предизвикаха.
— Не се ли чувстваш поне малко уморен от снощи?! — извика Мегън, като в гласа ѝ се четеше нещо средно между възмущение и отчаяние. Зак вдигна глава и едва сега осъзна удивлението, с което го зяпаха.
— Уморен? От какво? За моята подготовка на пехотинец една нощ без сън не е нещо кой знае какво. Все пак ни тренират да издържаме далеч по-тежки неща. Може би и вие, пилотите, трябва да помислите дали не е нужно да поработите малко за формата си…
— О, я млъквай! — тросна се Мегън, а останалите запратиха салфетки, корички хляб или каквото намереха по Зак.
— Хей, ама какво… — възмутено извика той, докато се пазеше от прелитащите предмети.

* * *

Вицеадмирал Лао Ян се намираше в командната зала на Перперикон, вперил поглед с напрегнато очакване в големия панорамен екран пред него. Стоеше прав в най-задната част на залата. Пред него се намираха станциите на първия офицер и на офицера по сигурността. Най-отпред се разполагаха седалките и пултовете на двамата пилоти. В страничната част на командната зала бяха разположени работните станции на останалата част от мостик екипа, най-вече специалисти, отговарящи за дълбоките скенери, оръжията и връзката с инженерния отсек. До началото на втори кръг на игрите оставаха три дни, но не това тревожеше ума на Лао Ян в този момент. За пореден път беше изпратил двама от най-добрите си пилоти на изключително опасна разузнавателна мисия в Тъмния сектор. Този път нещата бяха различни. Двамата пилоти щяха да изпробват ново поколение заглушители, произведени в лабораторията на Д-р Клод, базирана на станция „Дженезис-27“. С негова помощ трябваше да се приближат, оставайки незабелязани, на много по-близка дистанция спрямо аркусианската космическа база. Това щеше да им даде възможности за осъществяване на наблюдения, каквито флота не бе имал възможността да направи никога досега.