Лао Ян стоеше напрегнат. Нямаше никакви новини от пилотите вече трети час. Знаеше, че те са длъжни да спазват радиомълчание, докато не напуснат опасната зона. Това беше задължително, тъй като всякакъв вид предавател би ги направил лесни за засичане. Така че не му оставаше никаква друга възможност, освен да чака. Присви поглед и за момент си спомни разговора, който бе водил в понеделник. Някъде по обяд получи дългоочакваното обаждане от страна на професор Хенри Клод, намиращ се на станцията „Дженезис 27“. Лао Ян седна зад монитора в кабинета си и започна видеоразговор с Клод:
— Здравейте, Професоре, как сте? — попита той с ведър тон.
— Отлично! — отговори Хенри Клод с приповдигнат тон. — Винаги се чувствам чудесно, когато експерименталните ми модели се справят по време на тестове.
— Да разбирам ли, че имате добри новини по нашия въпрос? — попита Лао Ян. Тонът му издаваше жив интерес.
— Точно това искам да Ви кажа, Адмирале. Днес беше проведен най-добрият възможен тест на новото оборудване и то се справи безоткатно. Вече с пълна увереност мога да твърдя, че поне в рамките на Земния Съюз не съществува технология, която да засече кораб, екипиран с моите заглушители — след тези думи Лао Ян едва доловимо се усмихна. Нюансът в изражението на лицето му подсказваше недоверие спрямо едно подобно самохвалство:
— Професоре, позволете ми да отбележа, че за да сте сигурни в това, е трябвало да проведете тест, поставяйки вашите стелт заглушители срещу най-доброто сканиращо оборудване, каквото само флота има в наличност. Не съм чувал в последните дни флотски кораби да са вземали участие в подобен експеримент? Така ли е или просто аз съм зле информиран?
— Зле информиран сте, Адмирале. Тестът беше проведен тази сутрин — отвърна с увереност Клод.
— И кои подразделения са участвали в него, ако не е тайна? — попита отново с недоверие в гласа Лао Ян. Той имаше достъп до флотската система на такова ниво, че можеше да се информира за всяка една маневра на бойни кораби в Земния съюз, стига да пожелаеше. Ако професорът си измисляше, Ян лесно можеше да го разкрие.
— Целият Седми флот взе участие в този експеримент! — каза с тържествуващ тон професорът, отпускайки се на облегалката на стола си, скръствайки ръце зад врата. Позата му издаваше задоволство. Със спокоен тон Лао Ян отговори:
— Аз съм Вицеадмирал на Седми флот. Ако е било издавано разрешение за провеждането на подобен експеримент, аз няма как да не съм информиран.
— Там е работата, Адмирале, че за провеждането на този експеримент не ми беше нужно разрешение.
— Какво искате да кажете?!
— Днес към 1:25 сутринта малък цивилен съд напусна станция „Дженезис-27“ без разрешение и без знанието на капитана на станцията. Този съд не беше засечен по никакъв начин от системите за сигурност на станцията, които са едни от най-съвременните. Малкият цивилен кораб, екипиран само с моите заглушители, успя да премине цялото разстояние от станцията до вашата позиция, без да бъде засечен от нито един от военните или цивилни кораби по пътя. След това той навлезе в строго охраняваната зона под пряката юрисдикция на Седми флот, без отново да бъде засечен от вашата най-модерна система от дрони. Накрая малкият апарат проникна в самия Седми Флот и в шест часа сутринта днес кацна, без да бъде засечен, на кораб-платформа, известен като „Оазисът“.
— Това е невъзможно! — извика Лао Ян. Този път той почти беше изгубил самообладанието си.