— Факт е, Адмирале — отговори все така уверено Клод.
— Искам доказателства! Къде е корабът?
— Не знам точно, но ако разпространите в района късовълново лъчение с кодирана честота, която аз ей сега ще ви изпратя, това ще активира скрит маяк в кораба. Този маяк ще започне да излъчва импулси със същата честота и по нея лесно ще откриете местонахождението му.
— Добре, ами пилота? Искам да разговарям с него! — настоя Ян.
— Съжалявам, но това няма да е възможно.
— Но защо? — възпротиви се Адмиралът.
— Аз си имам собствена политика, Адмирале, не мога да Ви издам всичките си козове, и това е едно от нещата, които ще трябва да приемете. За вас е важно да знаете, че технологията ми работи и ще получите доказателството, което Ви е нужно.
Лао Ян запази мълчание за няколко мига, на свой ред отпускайки се назад в креслото си. Преценяваше събеседника си, след което отговори:
— Добре, Професоре, за мен ще е достатъчно да видя на борда на „Оазисът“ кораб, който е успял да достигне дотам без разрешение и без да бъде засечен. Когато — ако — потвърдим това, можете ли да ни доставите комплект от вашето оборудване, необходим за екипирането на два изтребителя Ягуар 7?
— Да, имам го в наличност и то ще е при вас до тридесет минути. Толкова приблизително ще Ви е необходимо, за да потвърдите думите ми — тук Лао Ян отново се ококори и се наведе напред към монитора:
— Професоре, да не би да сте толкова напреднали във вашите изследвания, че да сте изобретили телепортацията?
— Работим по въпроса, адмирале, но не. Оборудването ще Ви бъде доставено по обичайния начин. Просто бях сигурен, че след като чуете аргументите ми ще поискате веднага да поръчате от него. Ето защо, след като получих потвърждение за успеха на мисията, наредих друг кораб, натоварен с няколко комплекта заглушители, да бъде изпратен към вас. Корабът, както казах ще пристигне след тридесет минути.
— Професоре, знаете ли, че има забрана за кораби да пътуват в пограничната зона, ако са по-малко от осем на брой в група?
— Знам.
Лао Ян се усмихна и отново се отпусна в креслото си.
— Явно сте уверен, че никой от нас не може да Ви засече, но бихте ли бил толкова сигурен, ако трябва да се изправите срещу аркусианците и да заложите живота на пилотите си? Защото аз точно това ще трябва да направя.
— Бях откровен с Вас, Адмирале. Обясних Ви тестовете, които направих, за да докажа качествата на оборудването си. Но за съжаление ултимативният тест — да изправя моите заглушители срещу аркусианските радари и скенери, може да бъде направен само в реална бойна обстановка… от Вас.
Докато чакаше новини в командната зала на „Перперикон“ Лао Ян отново и отново прехвърляше в паметта си разговора с професора. Дали не беше прибързал, като му се довери? Дали не трябваше сам да подложи заглушителите на повече тестове? Взе решението да изпрати двата Ягуара, защото времето ги притискаше. Оставаха три дни до игрите, които двамата с адмирал Стаматов се молеха отчаяно да бъдат отменени. Президентът обаче категорично отказваше тази традиция да бъде нарушена, говорейки, че това би означавало открито да се признае, че има проблем със сигурността. Което пък щяло да навреди на морала и на икономиката, а най-вече, мислеше си Лао Ян — на неговото преизбиране за Президент. Тъй като не можеха да разчитат на надеждни разузнавателни данни от централното командване, двамата с адмирал Стаматов решиха да използват собствените ресурси на Седми флот, за да разузнават и да се сдобиват с информация за действията на аркусианците в близост до граничната плоскост. Това беше пряката отговорност на Лао Ян и на „Перперикон“, откъдето се извършваха всичките разузнавателни полети във вътрешността на Тъмния сектор.
Тази операция криеше най-големи рискове от всички, провеждани досега. На двамата най-добри пилоти им беше наредено да изоставят досегашните си изпитани методи и да се приближат много повече до врага, разчитайки единствено на новите заглушители. Ако оборудването ги предадеше, те щяха да са прекалено близо, за да могат да се измъкнат. Минутите се точеха като часове и Лао Ян, който приемаше винаги всичко изключително спокойно се хвана, че е изнервен и напрегнато потропва с единия си крак в пода. Изведнъж радиомълчанието беше нарушено. Чу се пропукване във високоговорителите, което прозвуча като внезапно избликване на гейзер от живот:
— Тук „Маверик“ до „Перперикон“.
— Тук „Балистик“ до „Перперикон“, приемате ли? — всички в командната зала спонтанно нададоха радостен възглас. Те до един преживяваха напрегнатите часове в болезнена неизвестност за съдбата на двамата пилоти.
— Тук „Перперикон“ — отговори Лао Ян. — Прибирайте се, деца! Прибирайте се веднага! Край!