Междувременно високо над тях битката за въздушно господство вече течеше. Изтребителите на двата отбора се разбъркаха в общо меле и ожесточено започнаха да се преследват. Във въздушните боеве важаха правилата от първи кръг — при три попадения с маркиращия лазер участникът отпадаше. Алекс веднага хвана на прицел един от изтребителите на „Мадара“, но още преди да има възможност да стреля, друг противников Хигрус пикира отзад и отгоре взимайки него самия на мушка. По този начин противникът имаше преимущество в скоростта, благодарение на гравитацията. За да избяга на преследвача си, Алекс трябваше бързо да се снижи и да направи рязък завой, като по този начин изостави целта, която преследваше допреди малко. Тази маневра не се оказа достатъчна, за да се измъкне. Явно предупрежденията по време на брифинга не бяха случайни и кадетите на „Мадара“ наистина представляваха сериозен противник. Докато двубоят между Алекс и непознатия кадет от „Мадара“ продължаваше, първите „жертви“ от двата отбора вече станаха факт. И Мадарци, и Перпериконци изгубиха по три изтребителя. За „Перперикон“ с по един свален изтребител се разписаха Габриела, Силвия и Матю. Играта едва започваше, но Алекс чувстваше, че вече изостава. Напрегна се при поредния маньовър с високо „G“ пренатоварване. Противникът му поддаде, като не успя да вземе завоя толкова остро, оказвайки се по този начин в неизгодна позиция. След няколко секунди Алекс реализира първото си попадение. Оказал се под прицел, кадетът на „Мадара“ предприе серия от маневри, за да се измъкне, но Алекс съумяваше винаги да следва траекторията му и да запазва изгодната си за стрелба позиция. Така съвсем скоро нанесе второ, а после и трето попадение, елиминирайки първия си сериозен съперник. За момент се оказа без противник, за когото да мисли, и това му даде възможност да се огледа наоколо. Кой ли от всичките изтребители на „Мадара“ беше този на Стийв? Особено много желаеше да се бие точно с него, но нямаше как да го разпознае. Изтребителите се различаваха единствено по надписа с фамилното име на пилота, намиращ се до люка на кокпита, но беше невъзможно да бъде прочетен от такова разстояние и такава скорост. Тогава Алекс се сети, че може би скенерите на Хигруса му са по-прецизни от собственото му зрение.
— Стан, можеш ли да ми кажеш на кой изтребител от противниковия отбор има надпис „Джаксън“ отляво, точно до люка на кокпита?
— Започвам сканиране и обработка на информацията…
— Побързай! — извика Алекс усещайки, че си губи времето и битката тече без негово участие. На всичкото отгоре всеки момент някой свободен изтребител на „Мадара“ можеше да го атакува и тогава щеше да е ангажиран в нов въздушен бой, вместо да преследва Стийв.
— Имаме положителен резултат… — преди да чуе отговора, той трябваше да направи рязка избягваща маневра. С висока скорост отгоре и отзад към него се спусна изтребител на „Мадара“. Точно това, от което се опасяваше, се случи. Противникът имаше предимството на по-голямата височина. Алекс се опита да се измъкне по същия начин като преди малко, но настоящия му противник се оказа много по-добър и успя да запази изгодната си позиция.
— … Изтребителят, маркиран с надпис „Джаксън“ се намира на шест часа! — довърши докладът си Стан.