Алекс нямаше да позволи Стийв да излезе морален победител, затова не се свърза със съдиите, ами продължи преследването сред зъберите на каньона. Единствено се страхуваше да не би погледът на камерите да се спре на тях и да бъдат дисквалифицирани, преди двубоят им да приключи. Двата Хигруса летяха в безумен полет между скалите на каньона, които ставаха все по тесни. За момент те се издигнаха над една каменна стена, но после отново се гмурнаха сред скалите. Алекс ясно съзнаваше, че това, което прави е изключително опасно. Едно погрешно движение и всеки един от двамата можеше да се разбие на безброй частици в някой скален масив. Това отиваше далеч над приемливия риск, далеч над смисления залог за едно момчешко съревнование. Знаеше, че никой от хората, които познава, не би го одобрил, нито Габриела, която беше капитан на отбора, нито Силвия, заради която Алекс поемаше целия този риск, нито баща му, който сам стотици пъти бе рискувал живота си в кокпита на изтребител, но за далеч по-смислена кауза. „Е — помисли си Алекс — може би единствено Зак би одобрил.“ При тази мисъл увеличи още повече тягата на двигателите, преминавайки през тесния процеп на две огромни скали. Тогава се оказа по-близо до Стийв, който не посмя да премине през процепа с такава скорост. Възможността да нанесе попадение трая само около секунда, но Алекс не пропусна. Това беше третото попадение, което окончателно отстрани Стийв от играта. Алекс бързо се издигна на безопасна височина. Надяваше се, че никой от съдиите да не го наблюдава. Все пак в момента на бойното поле се случваха далеч по-важни и решителни събития от двубоя му със Стийв. Когато напусна скалистия каньон и поиска да се свърже с останалите от отбора, Габриела му обясни, че битката за въздушна доминация е приключила. Всички Хигруси на „Мадара“ бяха отстранени. От перпериконската ескадрила, освен Алекс бяха оцелели само Габриела, Силвия и Матю. Габриела имаше, както винаги, най-висок резултат — цели пет свалени Мадарски изтребителя. Всички обаче бяха понесли попадения. Алекс едно, Габриела и Силвия по две, а Матю също едно. Сега те се заеха да прочистват небето от единиците за въздушна поддръжка на противника. В този момент долу се водеше жестока битка за платото. Пехотата и на двата отбора се беше окопала сред скали и пещери, криейки се от противниковите страйкъри, които обикаляха като грабливи птици, търсещи плячка. Освен, че преследваха пехотата, страйкърите също така влизаха в битки помежду си и Мегън успя да свали два противникови кораба. Отборът на „Перперикон“ на свой ред понесе загуби, така че силите бяха изравнени. Четирите оцелели Хигруса на перпериконския отбор обаче щяха да изиграят решаваща роля за изхода на битката. Те притежаваха неимоверно по-голяма маневреност и бързина от останалите въздушни единици, и затова без проблем прочистиха небето от страйкърите на противника. Двата големи транспортни кораба заедно с няколко страйкъра успяха да се спасят с бягство, дълбоко в територията на Мадарския отбор, но това направи отстъплението на тяхната пехота много сложна задача. Под командването на Зак и подкрепяни от въздушните единици, пехотинците напуснаха укритията си и се втурнаха в атака срещу укрепените позиции на „Мадара“. Скоро възвишението беше превзето от отбора на „Перперикон“ и гербът на кръстосвача светна над малката постройка в средата на платото