. Остатъкът от силите на „Мадара“ се оттегляше на разпокъсани групи, използвайки пещерите и скалите като прикритие спрямо въздушните атаки на Перпериконския отбор.
Следвайки предварителните указания, Зак нареди пехотата веднага да заздрави позициите си около възвишението, така че евентуална контраатака да може да се отблъсне с минимални усилия и човешка сила, макар че като се има предвид състоянието на противника, такава не се очакваше. Четирите оцелели изтребителя, заедно с повечето страйкъри се насочиха към главната база, за да презаредят с гориво. Над платото останаха да кръжат само три страйкъра. Докато течаха дейностите по копаене на окопи и изграждане на защитни съоръжения, Зак си помисли, че си губят времето. За цялото сражение сухопътните сили понесоха двадесет процента загуби, докато тези на противника почти седемдесет. Първокурсниците на „Мадара“ вероятно в този момент се окопаваха здраво на тяхната следваща позиция, но бяха много по-малко на брой и без никаква въздушна поддръжка, докато Перпериконци разполагаха с десет страйкъра, два транспортни кораба и четири Хигруса. Според Зак правилното решение беше веднага да се премине в атака и да се завземе следващата позиция навътре в територията на „Мадара“, за да не се даде възможност на противника да се окопае по-здраво и да получи подкрепления. Зак си мислеше, че такава заповед ще дойде веднага след като всички въздушни единици презаредят с гориво, но остана учуден, когато само три страйкъра се върнаха от презареждането, за да заменят другите три, които на свой ред също не се появиха повече. Изтребителите ги нямаше, а централното командване не даваше нови заповеди, освен да задържат настоящата си позиция.
Солор Дейн седеше подпрял чело на една ръка, взирайки се в широкото холограмно изображение на бойното поле, където стотици маркери сменяха позициите си в реално време. Неговите съратници Ерик Места и Маргарита Филипова се намираха от двете му страни. За съжаление не всички части на Перпериконският отбор се справиха така блестящо, както първокурсниците в първите минути на съприкосновение с противника. На най-важната от стратегическа гледна точка позиция, четвъртокурсниците от „Перперикон“ и тези на „Мадара“ водеха ожесточена битка вече няколко часа без ясен победител. Тази точка даваше контрол над долина, която пресичаше терена надлъж и позволяваше бърза атака спрямо главните бази на двата отбора. Същевременно третокурсниците на „Перперикон“ успяха да завладеят своята гранична позиция при първоначалния сблъсък с кадетите от „Мадара“, които обаче, виждайки, че ще загубят, се оттеглиха рано от сражението, съхранявайки по този начин силите си и заемайки здраво следващата си позиция.
От целия отбор обаче най-зле се справяха второкурсниците. При сблъсъка си с кадетите от „Мадара“ те загубиха контрола и се оттеглиха, понасяйки големи загуби. В момента те защитаваха втората си контролна точка спрямо превъзхождащите ги по численост Мадарци. Положението стана критично, когато и последният „Ягуар 7“ на второкурсниците беше свален и по този начин техните противници спечелиха тотално въздушно превъзходство.
— Страйкърите да се оттеглят веднага! — каза спокойно, но твърдо Солор Дейн в малкия микрофон, излизащ от слушалките му.
— Така поне ще запазим страйкърите! — въздъхна Маргарита.
— Да, но без никаква въздушна поддръжка хората ни няма да издържат още дълго. Цялата част на второкурсниците ще бъде елиминирана, човек по човек! — възрази Ерик.