Изтеглете във формат за мобилно устройство

Алекс видя как след заповедта на Зак всички пехотинци от отбора на „Перперикон“ напуснаха укритията си и се втурнаха в неудържима контраатака. С предишния си ход Мадарци значително им улесниха задачата, тъй като сега бяха още по-малобройни и в по-лоша позиция. Повечето от тях дори не успяха да стигнат до пещерите в безразборното си отстъпление.

Това направи прочистването на последните подстъпи до контролната точка по-лесни за отбора на „Перперикон“. Спорадични изстрели се чуваха все по-рядко. Пехотинците на „Перперикон“ обградиха хълма на върха, на който се намираше контролната точка. За да се стигне до нея, трябваше да се мине през мрежа от пещери и тунели във вътрешността на хълма. Ако Мадарци бяха задържали старите си позиции, това щеше да е крайно трудна задача. Но сега твърде малко хора бяха останали от Мадарския отбор, за да защитават позицията. Докато другите пазеха изходите, Зак нахлу през една от пещерите заедно с взвод от най-добрите си пехотинци. Останалите чуха стрелба само няколко пъти. Десет минути преди края на състезанието гербът на „Перперикон“ светна на върха на хълма. Неговата синкава светлина озари намиращите се около хълма кадети. От бункера на върха излязоха Зак и неговите хора, викайки триумфално, докато над тях прелетяха три перпериконски страйкъра. Макар и да не бе допринесъл много като пехотинец, Алекс се почувства горд от победата в този момент. Знаеше, че Зак и пехотинците са изцедили и последната си капка сила, за да постигнат победата, но също така, това нямаше да е възможно, ако пилотите не се бяха справили толкова успешно.
Последната мисъл отново му навя тревожно чувство за начина, по който Габриела се отнесе, след като разбра, че е успял да направи невъзможното, побеждавайки Ягуара. Едно от нещата, на които държеше най-много откакто постъпи във флота бяха приятелите му и Габриела заемаше важно място сред тях. Щеше да е много жалко, ако нещо спуснеше сянка над отношенията им.
Предстоеше кратка церемония по награждаване на победителите, след което Алекс предвиждаше да отиде и да се просне в леглото, тъй като се чувстваше крайно изтощен. Но се зарече, че утре една от важните му задачи ще бъде да поговори с Габриела и да разбере какво точно не е наред?
Церемонията беше последвана от бал за кадетите и от двата кръстосвача. Алекс, както и повечето от участниците, оцелели до последните часове на играта беше твърде уморен и си тръгна почти веднага. От девет месеца насам за първи път щеше да преспи не на кораб в открития космос, а в общежитието, предназначено за тази цел на планетата Хепсия. Пристигайки в стаята, рухна в леглото и заспа почти моментално.

Събуди се късно преди обяд. Обикновено биологичният му часовник го вдигаше много по-рано, но натрупалата се умора през последното денонощие си каза думата. Първата му мисъл беше, че трябва да намери Габриела и да поговорят за вчера. Слезе в столовата, където Зак, Мегън и Силвия, закусваха. Габриела я нямаше.
— Здравейте! — поздрави Алекс, поставяйки подноса със закуската си на масата.
— Вчера с теб бяхме много уморени и сме пропуснали големия купон! — обяви Зак и в гласа му се усещаше гняв.
— Стига, Зак! — възнегодува Силвия.
Алекс усети, че нещо не е наред.
— Какво се е случило?

Twitter