. Беше изцяло съсредоточен в пилотирането, като само за секунди в съзнанието му се прокрадваха мисли за димящото общежитие, където се намираше Силвия, както и останалите му приятели, Зак, Мегън, Джери. Тревожеше се и за Габриела, която в този момент се бореше за живота си някъде наоколо. Можеше да си позволи да задържа тези мисли съвсем за кратко, тъй като се налагаше да решава каква да бъде следващата му маневра и как да противодейства на противника си. След още две минути бясно преследване реши, че е подходящо да приложи маневрата, която му донесе успех при битката срещу Стийв. Рязко намали скоростта, издигайки едновременно кораба — нещо, на което Ягуарът реагира много по-ефективно от учебния Хигрус. Аркусианският изтребител мина под него, озовавайки се точно на мушката на Алекс, който веднага откри огън. Няколко плазмени снаряда попаднаха в целта, но това не беше достатъчно, за да свали аркусианеца, който бързо предприе избягващи маневри. Алекс започна да го преследва. Щурвалът вибрираше в ръцете му всеки път, когато натиснеше спусъка и двете плазмени оръдия започваха да стрелят. Святкащите следи от плазмените снаряди летяха към целта. Единият двигател на аркусианския кораб се взриви, карайки го да се завърти, изписвайки спирала във въздуха. Алекс се отдръпна от траекторията на горящия изтребител, който пое право към повърхността на планетата. Докато наблюдаваше малката експлозия си помисли, че това бе първият му самостоятелно свален вражески кораб!
— „Златна стрела“ до „Огнен орел“, чуваш ли ме?
Беше Габриела.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита тя.
— Не, унищожих противника си, ами ти?
— Аз също. Погледни какво се случва долу на два часа!
Алекс се извърна. Гигантската аркусианска база се приближаваше до повърхността. В долната й част се беше отворило голямо отвърстие, по края на което имаше четири излъчвателя. Излъчвателите изстрелваха енергийни лъчи, които се сливаха в един голям общ лъч, насочен към повърхността на планетата. С ужас Алекс установи, че лъчът е фокусиран върху полуразрушената сграда на общежитието. Сякаш никой от защитниците не забелязваше случващото се. Всички останали пилоти бяха съсредоточени да атакуват вражеските изтребители и не обръщаха внимание. Все пак общежитието дори не представляваше някоя цел със стратегическа стойност.

 

Аркусиански изтребител

 

Двамата отново летяха крило до крило, приближавайки се все повече до лъча. В този кратък момент, Алекс има възможността да разгледа машината на Габриела отблизо. По корпуса й личаха черните обгорели следи от плазмени попадения, също като това на неговото крило. Гледката беше плашеща, сигурно и неговата машина не изглеждаше по-добре.
Двамата бързо скъсяваха дистанцията до огромния лъч. Отдалече те мислеха, че той има за цел да изпепели всичко, намиращо се под него. Но скоро разбраха, че грешат. Когато се доближиха, забелязаха нещо, което ги ужаси. Десетки човешки тела — вероятно на кадети, гърчещи се във въздуха, биваха засмуквани от лъча към отверстието на огромната структура.