Габриела и Алекс дори не попитаха откъде знае, явно беше поредното умение, придобито в любимите на Зак часове по оцеляване. И действително, на около петдесет метра от езерото в скалистия склон имаше пещера, достатъчно голяма, за да служи като подслон на тримата.
— Страхотно е, Зак! Какъв късмет извадихме! — възкликна Габриела, докато оглеждаше пещерата като човек, който току-що е попаднал на предложение за много изгоден недвижим имот.
— Е, зависи, щеше ми се да упражня изграждане на заслон от листа на палми, но при това положение… — отговори Зак с леко разочарован тон.
— Вижте, аз мисля, че открих храна! — възкликна Алекс, стоейки до храст с апетитно изглеждащи плодове. Вече беше откъснал един плод и се канеше да го отхапе.
— Недей, отровни са! — спря го Зак. — Това е Хеленска лъжлива горска ябълка. Има 63% шанс да умреш, ако я изядеш и трябва да си щастлив, ако стане така — Алекс пусна плода на земята.
— Ако сте гладни, ще намеря храна, но предлагам първо да се погрижим да имаме огън! — продължи Зак. Поради липса на други подръчни средства, Зак се захвана да пали огън с търкане на пръчки. Беше го правил много пъти на упражненията, така че знаеше, че ще успее. Разбира се, можеха да използват плазмените карабини, за да запалят огън много по-лесно, но се страхуваха да не привлекат внимание с изстрелите. За по-малко от половин час Зак се справи със задачата.
— Почвам да се замислям дали да не запиша „Оцеляване“ като факултативна дисциплина във втори курс — каза Габриела.
— Да, и аз се чудя за същото — сподели Алекс.
— Няма да е лошо. Особено както са тръгнали нещата — коментира Зак и тримата се засмяха.
След няколко часа щеше да се стъмни. Зак постави на Алекс и Габриела отговорната задача да търсят сухи дърва и да поддържат огъня да не загасне, докато той самият се захвана с намиране на храна. Докато още имаше слънце, тримата оставиха на една осветена скала старфоните си, за да се заредят, тъй като батериите им бяха почти напълно изтощени.
Няколко часа по-късно слънцето беше напълно изчезнало от небосклона, Алекс и Габриела бяха натрупали достатъчно дърва в единия край на пещерата, а огънят гореше на входа. Не след дълго Зак също се появи. Той беше изтъкал мрежа от някакви странни растителни влакна, в която имаше цял куп плодове. Освен това разполагаше с копие от заострена пръчка, с което беше убил някакво животно с размерите на голямо куче. Животното изглеждаше почти неразпознаваемо, тъй като Зак го бе одрал преди това. Още с появата си, той разкритикува работата на Алекс и Габриела:
— Този огън е прекалено силен, може да издаде позицията ни! Трябва да го поддържате малък, едвам да тлее и да не привлича внимание! Освен това пръчките, които сте събрали са много тънки и бързо ще изгорят. Трябваше да съберете малко по-дебели дърва, които да поддържат огъня по-продължително време.
Алекс и Габриела го погледнаха с виновни погледи. Явно имаше да учат още доста.