В този момент, сякаш за да опровергае думите му, общежитието отново се разтресе. Този път трусът продължи твърде дълго. Силвия се зачуди какво го причинява, тъй като експлозия нямаше. През прозореца нахлу ярка, ослепителна светлина и трусът се засили. Тримата паднаха на пода, Зак държеше двете момичета притиснати до себе си. Пукнатините в тавана и стените се разширяваха. Бетонните парчета се раздалечаваха едно от друго, но вместо да паднат надолу, те започнаха да се издигат, а през дупките нахлуваше златистобяло сияние. Скоро цялото помещение се разпадна на парчета, които излетяха нагоре. Силвия почувства как тялото й олеква, теглено от невидима сила и скоро изгуби пода под краката си. Летеше нагоре, а около нея се рееха отломки от сградата и други човешки фигури, мятащи се безпомощно в пространството. За момент си помисли, че е мъртва и че така изглежда отлитането на душата от тялото. Просто олекваш и се издигаш към ярката светлина отгоре. Всичко обаче бе твърде физическо, чуваше писъците, усещаше Зак, който държеше ръката й толкова силно, че почти й причиняваше болка, видя и Мегън, хваната за лявата ръка на Зак, косите й се развяваха във всички посоки. Не, не беше мъртва и не сънуваше, това се случваше наистина. Продължаваше да се издига, без да знае накъде. В началото около тях летяха отломки от сградата, мебели и всякакви предмети. Скоро предметите и отломките постепенно изчезнаха и във фурията от светлина останаха само човешки фигури. В един момент усети, че яркостта на светлината намалява. Погледна нагоре и видя голямата мрачна структура, към която се издигаха. Лъчът светлина водеше началото си от отвърстие в мрачната грамада закриваща небето. Тъмният обект се приближаваше все повече и Силвия се чувстваше напълно безсилна да направи каквото и да е. След по-малко от минута тя, заедно с останалите кадети, премина през огромния отвор. Озоваха се в мрачно помещение. Светлината от лъча я заслепяваше и тя не можеше да види нищо отвъд него, само тъмнина. Зак продължаваше да държи нея и Мегън за ръце. Бяха спрели да се издигат, стояха неподвижни сред осветеното пространство. Изведнъж усети как някой я хваща за глезените. Понечи да се отдръпне, но захватът бе прекалено силен. Някакъв особен вид механични ръце я държаха. Зак и Мегън също бяха хванати, тя видя как двамата се борят да се измъкнат, без да се пускат един друг. Скоро обаче ръцете започнаха да ги дърпат все по-силно, те се изпуснаха и Мегън изчезна в мрака.
— Неее! — крещеше Зак, все още протягайки се към мястото, където Мегън изчезна.