След секунди той изпусна и ръката на Силвия и тя почувства как механичните клещи я издърпват към тъмнината. Чуваше писъците на кадетите около себе си, които споделяха същата участ. В момента, в който беше издърпана извън осветеното пространство, гравитацията моментално започна да действа с пълната си сила и тя се тръшна върху приготвеното за нея легло. Опита се да се надигне, но два чифта мощни и груби ръце я притиснаха. Погледна нагоре и видя масивни, нечовешки лица на аркусианските войници. Механичните клещи я стискаха за глезените, докато ръцете й бяха хванати здраво от аркусианците. Отстрани на леглото имаше заключващи устройства, подобни на окови, за които те заключиха китките й. След това освободиха краката от механичните клещи и по същия начин ги заключиха към леглото. Опитваше се да се бори, но физическата й сила бе в пъти по-малка от тази на аркусианците, които сякаш без много усилия преодоляваха яростната й съпротива. Крещеше и викаше за помощ, макар и да знаеше, че е безсмислено. Когато крайниците и се оказаха заключени за оковите на леглото, двамата аркусианци го поставиха на нещо като поточна линия. Успя леко да се надигне и видя пред себе си Зак и Мегън, които също бяха приковани, подобно на нея. По цялото протежение на поточната линия имаше десетки кадети. Те всички се движеха бавно към малък отвор в стената. Преминавайки през отвора, се озова в тесен улей с метални стени и зеленикаво осветление. Имаше чувството, че тъпанчетата на ушите й няма да издържат, тъй като виковете на останалите пленници кънтяха по ужасяващ начин в затвореното пространство. За щастие скоро се озоваха в малко по-широко помещение. Автоматични дюзи впръскваха някакъв препарат върху кадетите. В първия момент Силвия се ужаси, защото си помисли, че е някакъв вид отрова, но после миризмата я накара да предположи, че по-скоро това е дезинфектант. В края на помещението за дезинфекция имаше отново тесен отвор, вероятно продължаващ в друг тесен улей. Изведнъж се случи нещо, което най-малко бе очаквала. Една решетка в стената се отмести и от нея изскочиха Алекс и Габриела. За момент си помисли, че халюцинира. Може би препаратът, който впръскаха, все пак не беше дезинфектант, а някакъв вид приспивателно, предизвикващо халюцинации. Тя обаче не се чувстваше замаяна. Надигна се, доколкото оковите й позволяваха, и погледна напред. Алекс и Габриела бяха облечени в пилотски костюми. С помощта на лазерни ножчета, те прерязваха оковите на Зак.
— Алекс! — гласът й беше изнемощял от борбата и се заглушаваше от виковете на останалите кадети. — Алекс! — извика тя. Защо ли той не я поглеждаше? Стоеше съсредоточено и режеше оковите на Зак. Двамата с Габриела успяха да прережат тези на ръцете и Зак застана в седнало положение. Носилката, на която се намираше, почти бе достигнала до отвора, те нямаха много време. Силвия продължаваше да наблюдава. Вече знаеше, че няма да успеят да освободят и нея, тъй като в момента, в който приключат със Зак, тя щеше да е твърде близо до отвора. Все пак искаше да погледне Алекс в очите и да може да разменят поне две думи:
— Алекс! — извика отново, колкото й позволяваха силите.
В последния момент те прерязаха белезниците на глезените и Зак скочи от леглото. Тогава Алекс се надигна и я погледна. Тя разбра по погледа му, че през цялото време я е чувал и е знаел, че се намира на няколко крачки от него. Наведе се над нея и я целуна, галейки я с една ръка по лицето.