Когато вече се намираха в улея, този път обагрен в синя светлина, Силвия вече не беше изпълнена от отчаяние и ужас. Все още се страхуваше, но знаеше, че дори тук, на това враждебно място, има приятели, които са на нейна страна и са на свобода. Мисълта я изпълваше с надежда. Усети се, че плаче, но това не бяха сълзи на страх и болка, а на благодарност. Надигна се и погледна носилката пред себе си, където се виждаха златните къдрици на Мегън. Останалите кадети продължаваха да се мятат в безумна паника и да крещят от ужас, докато Мегън лежеше спокойно, отпусната на леглото. След синия улей попаднаха в ново помещение. Силвия видя пред себе си роботизирани ръце, които се навеждаха над леглата на кадетите и правеха нещо, след което се издигаха отново. След всяко навеждане се чуваше силен крясък на някой от кадетите. Кръвта на Силвия отново се изпълни с адреналин, усети как неволно мускулите й са се стегнали и се опитват да се борят с оковите. Една механична ръка със странен остър инструмент в края си се наведе над Мегън и я докосна по крака. Чу се пронизителен крясък. Силвия видя как тялото на Мегън се гърчи от болка, доколкото оковите му позволяваха. С ужас осъзна, че сега е неин ред. Ръката се наведе и допря странно изглеждащият инструмент до крака й. Остра прорязваща болка премина като електрически ток през цялото й тяло, започвайки от глезена, където ръката се беше докоснала. Силвия извика с все сила, а тялото й се мяташе, опитвайки се да се освободи от оковите. След няколко секунди болката започна да преминава и тя бавно се отпусна. Китките и глезените я боляха, тъй като в борбата си ги беше наранила. Погледна надолу към мястото, където машината я докосна. Малко над глезена й имаше татуирана някаква дума, състояща се от пет непознати символа. Това — помисли си тя — сигурно са аркусиански букви. Леглото, на което бе прикована, навлезе в нов улей, осветен от жълто-оранжева светлина. Измина около половин минута, в която носилката се придвижваше през улея. Силвия изпитваше силно тревожно чувство. Какво ли следваше сега? Можеше ли да е по-лошо от татуирането? Краткото пътуване през улея й даде възможност да се замисли за причината аркусианците да отвлекат нея и толкова много други хора. Каква ли бе целта им? На какво ли щяха да ги подложат? Със сигурност един въпрос скоро щеше да намери своя отговор и той беше какво следва след края на този улей? Озова се в доста голямо помещение. Забеляза, че таванът се намира нависоко, откъдето се спускаха множество прозрачни маркучи. Изведнъж усети как леглото, на което се намира, се изправя. В един момент то застана вертикално, което й причиняваше болка, защото сега тя висеше на оковите, хващащи глезените и китките й. Забеляза, че и останалите носилки са се изправили и всички кадети висят в това положение. Погледна надолу, където под нея се виждаше нещо като прозрачен мехур от дебела, еластична мембрана. Такъв имаше под всеки пленник. Това определено изглеждаше притеснително. В един момент се чу силен шум от едновременното отключване на стотици окови. Силвия усети как се изплъзва от леглото и започва да пада свободно надолу. След секунда падането й бе спряно от еластичното дъно на мехура, в който попадна. Мигновено горната част, през която беше влетяла се затвори, издавайки лигав звук. Мехурът имаше само два отвора, от които излизаха еластични тръби, единият беше в дъното, а другият — точно над главата й. Отворите бяха с размерите на юмрука й