. Тя седеше свита в единия край на сферичния балон, разтърквайки китките и глезените си. Чувството, че отново е възвърнала свободата на движение на собственото си тяло й се стори приятно.

Това поне не болеше — помисли си — можеше да е много по-зле. В този момент силен клокочещ звук, идващ отдолу, отново я накара да изтръпне. Изправи се на крака, като се опита да запази баланс, защото меката основа под краката й се местеше при всяко нейно движение. С ужас забеляза, че през долния отвор започва да навлиза течност, която бързо започна да изпълва тясното пространство. Първо покри глезените й, след това стигна до коленете, после до ханша. Силвия крещеше и удряше с юмруци по стените на мехура, които просто се огъваха и пак възвръщаха формата си. Течността достигна до гърдите й, тя се опитваше да скъса еластичната стена с нокти, но материята беше непробиваема. Чувстваше се в капан и напълно безпомощна. Сега наистина изпитваше страх за живота си. Що за сложен и извратен начин да я убият? Можеха да я умъртвят много по-рано, защо им беше на аркусианците да си дават целия този труд, само за да я удавят по такъв садистичен начин? Течността достигна до шията, малка плиска влезе в устата й и за първи път усети вкуса. Беше солена, като морска вода. Скоро нивото достигна до брадичката. Тя се надигна на пръсти, долепяйки лицето си до горния отвор на мехура в опит да си осигури още няколко последни вдишвания. Течността обаче неумолимо измести и последното количество въздух и започна да излиза през горния отвор. Силвия се опитваше да не диша. Беше силно задъхана от борбата и в момента много трудно задържаше дъха си. Инстинктивно запуши устата и носа си с ръце, но скоро започна да усеща как корема и гръдният й кош правят конвулсивни движения в опит да поемат въздух. Краката й ритаха, сякаш искаше да изплува на повърхността, но над нея бе само еластичната преграда. Изпусна част от въздуха си, което й даде временно облекчение, но скоро желанието й да диша стана непреодолимо. Най-накрая се предаде, дробовете й вдишаха, но през дихателните й пътища нахлу не въздух, а солената течност. Това я накара да се закашля, но по този начин само изкара последните балончета въздух от дробовете си и ги замести с още от течността. Усети как й причернява и започна да губи съзнание, след което всичко потъна в мрак. Краят настъпи — мислеше си тя. Алекс обеща, че ще се върне за нея, но не успя. За първи и за последен път нарушаваше обещание, дадено към нея, и със сетните проблясъци на съзнанието си тя реши, че ще му прости това прегрешение…