Отвори очи. Всичко пред погледа й беше размазано. Осъзна, че не е мъртва. Нямаше представа колко време е прекарала в безсъзнание. Погледна ръцете си. По-отблизо те не изглеждаха размазани, можеше ясно да ги види. Намираше се в балон, пълен с течност. Усещаше соления й вкус. Тя дишаше тежко, но не въздух, ами странната течност изпълваща дробовете й. Необичайно състояние на живот. И все пак беше по-смислено, отколкото ако аркусианците я бяха отвлекли, само за да я удавят в солена вода. Пространството около нея се изпълваше от жълто-зеленикава светлина, идваща някъде над горната стена на мехура. Оттласна се с ръце и долепи лицето си до еластичната стена. Така можеше относително ясно да вижда какво има отвън. Намираха се в мрачен хангар. Десетки, може би дори стотици мехури като нейния бяха подредени на колички един до друг. Под тях имаше сложна апаратура с множество тръбички и кабели. Силвия дори успяваше да различи човешки силуети в някои от еластичните контейнери. Нямаше как да измерва времето, но й се стори, че е минал около час, когато неустоимо й се доспа. Когато отново се събуди, не знаеше колко време е спала. Мина още известно време преди сънят отново да я налегне. Това се повтаряше много пъти. В един момент си даде сметка, че в течността се инжектира някакъв вид упойващо вещество на определен интервал от време. Скоро дори се научи да долавя леката промяна във вкуса на течността, когато приспивателното се вкарваше. Докато беше будна, понякога виждаше едри сенки да преминават покрай нея. Тогава се залепяше за стените на мехура и успяваше да види аркусианците. Случваше се да са тежковъоръжени войници, но често пъти бяха невъоръжени, може би учени със светли униформи. Научи се да разпознава един от тях — висок със светла, може би бежова униформа и за разлика от останалите имаше няколко сребристи ленти по ръкавите. Вероятно това означаваше някакъв ранг. Той често обикаляше около мехурите и се вглеждаше в съдържанието им. Веднъж се наведе над нейния контейнер, в момент, когато лицето й се намираше в близост до стената. Тя успя да види очите му, златисто — жълти, дълбоко вкопани в масивните скули и вежди. Аркусианецът също се вгледа в нейните и тогава тя се отдръпна от стената.
Измина много време. Може би дни, които прекара киснейки в контейнера. Често пъти я спохождаха отчаяни мисли, че ще прекара остатъка от живота си, може би години, плувайки в този разтвор, като препарирано животно. През по-голямата част от времето просто лежеше сред течността апатично, но понякога в пристъп на отчаян гняв риташе и блъскаше по стените на контейнера, въпреки, че знаеше, че няма шанс да се освободи. Периодите на буйство траеха по няколко минути, след което отново изпадаше в апатия.