Още със събуждането си разбра, че този път се случва нещо различно. Огледа се, стените на помещението бяха бели, а осветлението — силно. Усети странен вкус в течността, нещо подобно на амоняк навлизаше в тялото й. Веществото имаше възбуждащо действие, тя се разсъни много по-бързо от обикновено. Изпита прилив на сили. Почуди се защо, след като аркусианците я успиваха дни наред, сега решиха да инжектират стимулант в течността? Изведнъж дясната част на преградата се разкъса от само себе си. Течността я понесе като вълна с голяма скорост. Преди да осъзнае какво става, се озова просната на пода в помещението. Повърхността беше бяла и твърда като порцелан. Силвия издиша течност и вдиша въздух. Чувството беше повторение на удавянето, когато я поставиха в мехура, само че този път въздух изместваше течността от дробовете й. Тя кашляше мъчително, свита на пода, опитвайки се да изкара каквото може от дихателните си пътища. Агонията трая няколко минути, докато най-сетне започна да си поема дъх малко по-нормално. С мъка се надигна и тогава осъзна, че не е сама в стаята. На няколко метра от нея се чуваше задъханото дишане на някой друг. Силвия се обърна и видя на пода свитото тяло на Мегън, която дишаше тежко, като от време на време кашляше. Изглежда я бяха изхвърлили от контейнера по същия начин. С голяма мъка, влачейки се на четири крака, Силвия стигна до нея.
— Мегън, добре ли си?! Мегън, аз съм! — Мегън бавно се надигна. Продължаваше да кашля и когато най-сетне се успокои, каза:
— Ще оживея, само ти ли си тук?
— Да.
— Ами останалите?
— Не знам, сигурно са ги преместили на друго място. Тук сме само двете.
— Ох, толкова се радвам да те видя — и Мегън я прегърна, обливайки се в сълзи. Силвия също не издържа и зарида. Двете стояха прегърнати и плачеха, давайки воля на емоциите, които се бяха трупали през дългите дни на мъчително съществуване.
Изведнъж двете замлъкнаха и погледнаха едновременно към вратата, откъдето се чуха тежки стъпки. Вратата автоматично се отвори и в помещението нахлуха четирима едри войници. Те безцеремонно хванаха всяка една от тях под мишниците и ги завлачиха навън. Силвия нямаше сили да се съпротивлява, усещаше как краката й се влачат по циментовия под. Коридорът беше слабо осветен, с не облицовани бетонни стени. На места имаше закачени командни дисплеи, осветлението беше изключително пестеливо.
Помещението, в което ги вкараха обаче, се различаваше чувствително от останалата част на сградата. Стаята изглеждаше светла и добре обзаведена. Имаше килим, две легла с нощни шкафчета, библиотека и кресла. Най-шокиращо й се видя това, че мебелите изглеждаха съвсем като извадени от някой каталог, който можеше да се намери на „Оазиса“. Това не можеше да бъде обзавеждане на аркусианци, а точно копие на стая в човешки стил. Войниците ги оставиха на пода и излязоха. Двете все още не бяха в състояние да ходят. Дните, прекарани в обездвижено състояние си бяха казали думата. С мъка Силвия се добра до леглото и легна, Мегън направи същото. Те останаха така дълго време, докато съберат сили. Донесоха им вечеря. Представляваше кафява каша, която обаче им се стори изключително вкусна, все пак не бяха слагали нищо в устата си от дни. След тази първа аркусианска вечеря, те направиха първите си неуверени крачки, разглеждайки новото си жилище.
— Странно наистина. Държаха ни като консервирани риби в продължение на дни, а сега се стараят да ни е удобно — учуди се Мегън, докато разглеждаше идеално обзаведената баня.
— Да, наистина, каква ли е целта на всичко това? — отговори Силвия, тъкмо установявайки, че библиотеката е пълна с безразборно подбрани човешки книги.
Прозорецът беше широк и нямаше решетки, но нещо й подсказваше, че стъклото е невъзможно за строшаване. Изгледът идваше откъм поле, наподобяващо на тренировъчен полигон с множество препятствия, разположени по него.
Скоро двете забелязаха, че на нощните шкафчета са оставени чисти бели дрехи.
В следващите два дни не се случи нищо. Само идваха да им носят храна, която в началото се състоеше от супи и каши, но после започна да става по-нормална, съдържаща и плодове, месо и други продукти приготвени по землянски рецепти. Явно аркусианците се грижиха в началото да не претоварят стомасите им, които за няколко дни бяха оставени без работа. Всичко това безкрайно ги озадачаваше. Те често си говореха за предполагаемата причина, поради която аркусианците ги държаха и за съдбата на останалите пленници, с които нямаха възможност да се видят. Много пъти на Силвия й се искаше да спомене за Алекс, Зак и Габриела, но се страхуваше, че може би аркусианците ги подслушват и имат начин да преведат езика им. Тогава тази информация щеше да се окаже фатална. Мегън също не споменаваше нищо, двете се държаха така, сякаш никога не са виждали как Габриела и Алекс спасиха Зак в дезинфекционното отделение.