Изтеглете във форнат за екейтронен четец!

Беше началото на третия ден, откакто двете с Мегън се намираха в новото си жилище. Чувстваха се много по-добре, отколкото затворени в контейнерите с течност. Постепенно телата им се възвърнаха към нормален режим на функциониране. Харесваха храната, която им носеха. Разговаряха за всичко, с изключение на тримата бегълци. Най-същественият въпрос беше защо аркусианците ги държат тук и какво щяха да правят с тях?

Един час след закуска автоматичната врата се отвори. Това беше необичайно, тъй като вратата се отваряше, само когато им носеха храна, а до обяд имаше много време. Тогава Силвия го позна. В стаята влезе аркусианецът със светлобежова униформа и цветни нашивки. Придружаваха го двама тежковъоръжени войници. Двете момичета лежаха отпуснати на леглата, четейки книги, но при влизането на аркусианците се изправиха и загледаха съсредоточено новодошлите. Веднага забелязаха, че аркусианецът с бежовата униформа имаше странно устройство пред устата си подобно на кучешки намордник. От него излизаха две тръбички, водещи до ушите му. Силвия си спомни, че когато го виждаше през стените на контейнера, той не носеше това устройство. Мистерията бързо се разкри, когато аркусианецът заговори с човешки глас:
— Силвия Пламенова, Мегън Паркър, здравейте! Моето име е Афтарон Монконк.
Двете момичета зяпнаха шокирано, след което смутено отговориха на поздрава. Устройството явно представляваше някаква форма на дигитален преводач, който работеше в реално време. Не това обаче ги шокира, хората също използваха подобни устройства, за да комуникират с Мараите. Силвия си даде сметка, че това е може би първият случай на осъществяване на комуникация между хора и аркусианци в историята! Жалкото беше само, че се случваше при такива обстоятелства. Афтарон направи няколко крачки и се озова в средата на стаята, докато двамата войници останаха до вратата.
— Както може би се досещате — започна той, — тук сте заедно с голяма част от елита на човешкия флот, с цел да бъдете подложени на редица експерименти.
Силвия преглътна и усети, че гърлото й е пресъхнало. Погледна Мегън, тя беше бледа като лист. Аркусианецът продължи:
— Това само по себе си е прецедент. Ние никога не сме обръщали такова внимание на нито една от расите, с които сме воювали. В нашата междувидова борба сме изличили от лицето на вселената безброй видове. Никой никога не е успявал да ни се противопостави. Сигурен съм, че и Мараите нямаше да са способни на това, но извадиха късмет. Съюзиха се с вас, хората, а вие се оказахте необичайно костелив орех.
Силвия се ужаси от информацията, която току-що навлезе в съзнанието й. Представи си десетките цивилизации някъде в космоса унищожени от аркусиаците. Избити до последния представител на вида си. Това беше геноцид с нечувани размери. Аркусианецът продължаваше да говори:
— Нещо повече, нанесохте ни такова поражение, че част от нас решиха да оспорят мъдростта на нашето ръководство. За първи път от три хиляди години насам се стигна до вътре видова война. Разделихме се на няколко фракции, борещи се за надмощие, но това е вече зад гърба ни. За по-малко от две десетилетия нашият мъдър вожд Акзаман Гразър си възвърна пълния контрол над вида ни.

Twitter