Адмирал Стаматов погледна тактическия дисплей пред себе си. Огромната аркусианска структура изглеждаше незасегната. Въпреки мощния бараж, многослойната външна броня на структурата устояваше, без да допуска вътрешни щети. За сметка на това броните на кръстосвачите не бяха достатъчно здрави, за да предпазят вътрешността на корабите от мощните плазмени оръдия на станцията. Всяко едно попадение имаше унищожителен ефект. Единственото добра новина беше, че оръжията на станцията презареждаха относително бавно в интервал от три минути. Стаматов обаче не виждаше как ще успеят да постигнат значителен пробив за това време, а не можеше да си позволи трето подобно попадение.
— Предайте това съобщение до капитаните на „Хелзинг“ и „Перперикон“. Оттегляме се незабавно извън обсега на оръдията! Нека Ягуарите да се съсредоточат в преследване на аркусианските щурмови кораби и изтребителите им! Да не си хабят мунициите в опити за стрелба по станцията, тъй като тя е твърде здрава и няма да постигнат нищо!
— Сър, „Дунав“, „Еверест“ и „Ливингстън“ ще са тук до петнадесет минути, заедно с цялата бойна група!
— Чудесно, когато пристигнат, ще преминем в контраатака, насочвайки цялата си мощ срещу станцията. Но засега нека изтребителите ни се опитат да предпазят повърхността на Хепсия от аркусианските кораби!
— Тъй вярно, Сър!
Двамата пилоти в командната зала незабавно отдалечиха кръстосвача „Мадара“ на безопасно разстояние от аркусианската станция. Същото направиха „Хелзинг“ и „Перперикон“. В епицентъра на сражението останаха само стотиците изтребители в неравна битка срещу аркусианските такива, които получаваха подкрепа и от батареите на станцията. На тактическия дисплей адмирал Стаматов следеше състоянието на ескадрилите. Тяхната численост непрекъснато намаляваше, а той се чувстваше безпомощен да им помогне.
— Планетарната защита трябва да им оказва по-сериозна подкрепа! Защо зенитните плазмени батареи не подложат аркусианските изтребители на по-интензивен обстрел?!
— Сър, повечето наземни установки са унищожени! — съобщи Адютантът.
— Имате ли връзка с командира на планетарната защита?
— Не, Сър, Главният щаб на планетата Хепсия, както и повечето командни центрове бяха сред първите мишени на аркусианците. Нямаме никаква връзка с тях, предполагаме, че пилотите от Хепсия сами са излетели и комуникират помежду си и с нашите пилоти, но без да имат централно командване.
Юлиян избърса с ръка потта от челото си. Той не проумяваше. Продължаваше да не разбира мотивите на врага. С началото на финалите беше много притеснен. Очакваше, че поради струпването на трите кръстосвача около Хепсия аркусианците могат да нападнат някъде другаде, възползвайки се от отслабената защита. Сериозно се опасяваше, че сред засегнатите ще бъдат Тария 6 — планетата в пограничния сектор, където се добиваше най-много титаниева руда. Или пък Дерландия, най-гъсто населената планета в сектора, където се намираха множество индустриални комплекси, включително и на военната промишленост. Това представляваха стратегически цели. Докато Хепсия беше почти безлюдна с малко полезни изкопаеми и в момента най-добре защитеното място в пограничната зона. Защо решиха да нападнат точно тук?
— Сър, имаме компания! — гласът на Първия офицер отново извади Юлиян от мислите му. Група от петдесет аркусиански щурмови кораба се беше отделила от общото меле и се спусна по посока на трите кръстосвача.