Изтегли във формат за електронен четец
Адмирал Стаматов следеше напрегнато тактическият дисплей в командната зала на кръстосвача „Мадара“, заедно с първия офицер — командир Райън Едуардс, както и целият титулярен команден състав.
Усещаше го. Същото чувство, на трепет в гърдите и напрегната възбуда, точно както преди осемнадесет години, в навечерието на решаващата битка със силите на Акзаман Гразър. Тогава младият адмирал предвождаше флота от флагманския кораб „Перперикон“, с Лао Ян като първи офицер.
В дните след жестоката атака на планетата Хепсия, хората около него изглежда болезнено свикваха с мисълта за собствената си уязвимост и приятелите, които изгубиха. Той не позволи моралът да падне, превръщайки се в основен вдъхновител на надеждите, за предстоящата контраатака. Като опитен войн познал далеч по-тежки времена, знаеше, че войната често пъти е съпътствана с много обрати и е от решаващо значение командващият да запази високия дух на бойците в случай на тежко поражение. Седми флот премина през трескава подготовка за предстоящата мисия в рамките на една седмица. Сега вече всичко бе зад гърба им и бяха готови да нанесат своя ответен удар.
— Сър, след тридесет секунди ще прекосим граничната плоскост! — съобщи първият пилот.
— Поддържайте курса! — заповяда Стаматов.
Половин минута по-късно, „Мадара“, заедно с цялата бойна група на Седми флот, прекоси границата между пространството на Земния съюз и това на аркусианците. Още минута по-късно първият пилот отново съобщи:
— Засичам три сигнални маяка, Сър! Няма как да не са ни забелязали, вече знаят, че сме тук.
— Унищожете маяците! Нека не им даваме възможност да ни наблюдават твърде дълго!
— Да Сър! — Офицерът по сигурността, изпълни заповедта. Две малки плазмени оръдия на „Мадара“ поразиха сигналните маяци на аркусианската система за ранно предупреждаване.
Измина още половин час, в който корабите от Седми флот напредваха с максимална скорост все по-навътре в Тъмния сектор.
— Никой не ни посреща. Това означава, че аркусианците чакат да наближим Хелена 9, възползвайки се максимално от огневите възможности, на космическата станция и силите базирани на самата планета — Предположи командир Едуардс.
— Ще е трудна битка! — Промълви Стаматов — Надявам се допълнителната защита, осигурена от метала на професор Клод да върши работа!
— Сър, навлизаме в звездна система XQH7! — това беше системата, в която се намираше планетата Хелена 9. Съвсем скоро щяха да влязат в контакт с врага.
— Засичаме масирана вражеска част на орбита около планетата, сър! Четири кръстосвача, пет разрушителя, множество по-малки съдове и бойната станция…
— Поддържайте атакуваща формация! — заповяда Стаматов — Обявете червена тревога за целия флот! Нека всички изтребители да бъдат в готовност за излитане!
— Да, Сър!
{img:36.png|#Аркусиански тежък кръстосвач.}
На големия тактически дисплей в командната зала вече можеше да се види ясна картина на вражеския флот. Заели позиции на орбита около Хелена 9 се виждаха аркусианските кораби, както и гигантската космическа станция.
Коментари
http://www.convergingpathways.com/cptest/images/photos/950/1/ecc34eb3461532e5466b4e0b.jpg
RSS на коментарите по тази тема