Лао Ян се замисли. Какъв беше шансът някой от пленените кадети да е успял да запази своя старфон и сега да се опитва да се свърже с флота? Разбира се, вероятността това да е аркусиански капан беше много по-голяма.
— Аркусианците сигурно са разшифровали честотите на нашите най-употребявани средства за комуникация. Нека да видим какво искат да ни кажат. Свържете ги с нас! – заповяда Ян.
— Да, Сър!
Вторият пилот прихвана честотата и я свърза с комуникационната конзола на „Мадара“. Изумлението на целия екип беше пълно, когато видяха лицето на Алекс на главния дисплей, но най-силно шокиран остана Лао Ян, тъй като той единствен го познаваше лично.
— Сър? Вицеадмирал Ян, това Вие ли сте? — попита учудено Алекс, който изглеждаше силно притеснен и се оглеждаше да не би отнякъде да се появят аркусианци.
— Алекс? Какво става? Ти ли си наистина?
— Опитах се да набера номера на баща ми, Сър. Защо не отговаря?
— Баща ти не е тук, момчето ми, той в момента изпълнява друга задача. Кажи ми как е името на огнения клуб, в който и двамата сме членували?
Всички в командната зала погледнаха втрещено. Алекс също се облещи в първия момент, недоумявайки защо адмиралът му задава такъв нелеп въпрос в този момент. След секунда обаче се досети. Ян имаше пълното основание да подозира, че това е някакъв аркусиански трик и искаше да се увери, че говори с истинския Алекс.
— „Инсиниум“ Сър! Вие лично ни дадохте позволението да го кръстим така.
— Чудесно, каква е ситуацията на терен, младежо?
— Сър, Аз, Габриела и Зак успяхме да избягаме и да подготвим план за евакуация на кадетите, тъй като знаехме, че флотът ще дойде за нас. Изпращам ви подробна дигитална карта на района с местонахождението на затвора. Имате честотите на нашите три старфона, така че ще можете да ни разпознавате като приятелски единици.
— Адмирале, свалихме дигиталната карта. В момента я сканираме за зловреден софтуер, след секунди ще можем да я ползваме! — заяви офицерът по сигурността.
— Добра работа сте свършили! Десантът ще започне след минути, а на вас тримата ви препоръчвам да се прикриете, докато битката приключи.
— Да, Сър! — отговори Алекс.

* * *