Той взе старфона си и прекъсна връзката. Знаеше, че ще е опасно да остава още в трафопоста, но нямаше намерение да послуша Лао Ян и да се скрие до края на сражението. Сега работата му беше да се присъедини към Габриела и Зак. Изхвърли празния пълнител на карабината и зареди резервния. Изскочи бързо от трафопоста. Навън бомбардировката беше почти прекратена. Тук-там се чуваха експлозии, но мощната канонада секна. Допълнителните мишени, обсъждани в плана, бяха унищожени от плазмените снаряди на „Перперикон“, така че Алекс реши направо да се насочи към сградата на затвора. Погледна картата на старфона си и видя, че в този момент Зак и Габриела се спускат от позиция „Алфа“. По предварителен план и тримата трябваше да изчакат края на бомбардировката, преди да напуснат позициите си. Той обаче тръгна предварително и затова сега щеше да се присъедини към тях в изпълнението на задачата по евакуиране на пленените кадети. Алекс тичаше и се прикриваше сред развалините. На няколко пъти успя да се промъкне незабелязано покрай групи аркусиански войници, които също тичаха в неизвестна посока. Скоро допря гърба си до бетонната стена на затвора. Забеляза, че вторият етаж на сградата е пострадал от попадение на плазмен снаряд. В корпуса на зданието зееше пробойна с неправилна форма и стърчащи от срутените стени стоманени арматури. Алекс силно се надяваше точно там да не е имало пленници. Провери отново положението си на електронната карта, за да се увери, че чака Зак и Габриела на правилното място. Намираше се на позицията, отбелязана като „Чарли“, точно както се бяха разбрали. Двете стрелки с имената на Габриела и Зак бързо се приближаваха. След по-малко от минута забеляза силуета на Габриела, прескачаща отломките и кратерите, а зад нея се движеше едрата фигура на Зак. Двамата бързо достигнаха до него.
— Добре ли си, Алекс?! — извика Габриела и го прегърна така силно, сякаш бе смятала, че го е загубила завинаги.
— Да, добре съм! Успях да се свържа с флота!
— Много си тъп, щяха да те убият! Казах ти да изчакаш бомбардировката да спре! — сряза го Зак.
— Не можех да чакам! Ако бяха поразили затвора или комуникационния център…
— Добре, после ще се обясняваме. Трябва да намерим начин да проникнем в затвора!
— Успя ли да се свържеш с баща си? — попита Габриела.
— Не, но се свързах с вицеадмирал Лао Ян. Той ръководи операцията.
— Значи разчитаме на „Перперикон“ да свърши трудната работа, както винаги! — възкликна Зак.

Twitter