След тези думи Афтарон Монконк преметна карабината през рамо и уви китката си в дългата червена коса на Силвия, след което я издърпа силно нагоре. Тя нададе пронизителен писък. Същото се случи и с Мегън, аркусианецът я дърпаше с другата си ръка. Започна да влачи двете по мокрия под на коридора. Силвия, която вече си възвръщаше част от подвижността, държеше с две ръце косата си, опитвайки да намали болката, като същевременно риташе с крака, стремейки се да върви повече, отколкото да се влачи. Преминаха през врата в помещение, където ги огря дневна светлина. Силвия почуства огромно облекчение, когато Афтарон най-сетне я пусна и тя се свлече на пода. Погледна наоколо с премрежен от сълзи поглед. В края на помещението стената и част от тавана липсваха. Явно тук беше ударил плазменият снаряд, който уцели сградата. На едно място от тавана стърчеше тръба пръскаща вода в различни посоки. Афтарон повдигна Мегън така, че да застане права. След това пусна косата й, хващайки я за ръцете, опитвайки се да ги заключи във висящите от тавана окови. Мегън се съпротивляваше с всичките й останали сили. Силвия лежеше на пода и капки ледена вода от тавана се стичаха по лицето й. Видя парче откъртен бетон на половин метър от себе си. Знаеше, че има само няколко секунди, преди Афтарон да се е справил с Мегън. Това беше шансът им. Леко се надигна, пресегна се и обхвана с две ръце камъка. След което, се изправи и колкото й позволяваха силите, замахна. Афтарон парира удара с една ръка, а с другата й нанесе безмилостен плесник. Тя отлетя назад, усещайки как ушите и пищят от удара. Просна се на пода, чувствайки се почти толкова зашеметена, колкото и от електрическият шок.
— Добър опит! — каза насмешливо Афтарон — Едно трябва да ви се признае на хората — не се отказвате лесно.
Силвия усещаше вкуса на кръв в устата си. Той я повдигна и заключи китките на ръцете й за висящите от тавана вериги. За последните дни много пъти се беше озовавала в това положение. Инстинктивно застана на крака, защото знаеше, че ако остане да виси само на китките, скоро болката щеше да стане непоносима. Спуканата тръба обливаше нея и Мегън със студена вода. Дали Афтарон избра това място именно поради тази причина и защо? Имаше едно хубаво нещо, през отвора в стената и тавана нахлуваше свеж въздух, макар и примесен с дим от битката навън. Тя предпочиташе пушеците и вятъра пред мъртвешката задушна атмосфера на затвора, в който ги държаха.
— Знам, че нямаме много време, момичета, но ще ви обясня последния ни експеримент. Имам добра новина за вас, тук наблизо са вашите мъжкари.
— Какво? — попитаха и двете в един глас.
— Точно така, Зак и Алекс, двамата млади самци, с които се чифтосвате, са тук.
— Откъде знаеш с кого се…
— Разпитах и другите кадети за вас, някои бяха много словоохотливи, особено с нужната стимулация. Знам много повече за живота ви, отколкото подозирате.
— И искаш да кажеш, че са тук? — попита с видимо недоверие Силвия. Тя обаче знаеше, че Алекс, заедно със Зак и Габриела, избягаха и се криеха някъде наоколо през цялото време.