— Не ме карайте да повтарям! — и Афтарон приближи оръжието с прескачащата искра до лицето на Мегън. Виждайки това, Зак и Алекс напуснаха прикритията си и излязоха напред, все още държейки врага си на прицел.
— Чудесно, а сега пуснете карабините си, те само ще ни пречат.
— Не го слушайте! — извика Силвия.
— Няма смисъл да ги държите, момчета — каза подигравателно Афтарон — Положението е, както казвате вие хората… „шах и мат“ — и след тези думи той доближи искрата само на няколко сантиметра от кожата на Мегън, която присви очи. Чу се звук от плискане на вода. Алекс беше хвърлил карабината си на земята и напълно невъоръжен направи две крачки напред.
— Побърка ли се?! — извика Зак, който все още панически стискаше оръжието си.
— Пръсни му мозъка, Зак! — изкрещя отчаяно Мегън. С треперещи ръце и учестено дишане Зак вдигна карабината и се прицели.
— Интересно как ще свърши всичко! — каза със спокоен, но предизвикателен тон Афтарон.
— Не стреляй, Зак! — обърна се Алекс към него — Нали не искаш да я убиеш? — и той погледна към Мегън. Зак стоеше все така сковано, държейки карабината си насочена.
— Какво искаш? Ако желанието ти беше просто да ни убиеш, имаше достатъчно възможности до сега? — попита Алекс, гледайки към аркусианеца. Гласът му беше спокоен, почти приятелски. Едва забележимо направи малка, крачка напред.
— Тая работа няма да се реши с приказки, Алекс! — извика Зак.
Двете момичета гледаха напрегнато случващото се.
— Винаги съм мислил, че си по-умния, Алекс, не ме разочарова! — отговори Афтарон — Това, което искам, е да изучавам човешката природа. Вашите реакции и поведение. И точно това правя в момента. Последният ми, върховен експеримент.
— Какъв е смисълът от експеримента, като в края му ще си мъртъв? — попита също така спокойно Алекс.
— Ха, всичко се записва, Алекс! Не бъди наивен! Какво като умра? Данните от този експеримент и в момента се пращат кодирано към централата на аркусианците.
— И не ти пука, че няма да си жив, за да видиш резултата от работата си? — попита презрително Зак.
— Не, Закъри, ние аркусианците не сме пленници на собственото си его като вас хората. Какво значение има дали ще видя резултатите? Единственото, което има смисъл е, че съм помогнал за издигането и величието на аркусианската раса!
— Добре тогава, нека довършим експеримента! — каза спокойно и Алекс, правейки още една малка и небрежна крачка напред — Ние няма да стреляме. Не бихме наранили Мегън и Силвия. Зак няма да пусне оръжието си, но няма и да стреля, докато живота им е в опасност.
Афтарон повдигна вежди.
— Е, следващият ход е твой — продължи Алекс — Как ще завършиш експеримента?
— Ха-ха — засмя се Афтарон — Виждам, че почваш да схващаш, Алекс. Харесваш ми! Това ще спести много време и болка на всички ни.
— Не му играй по свирката Алекс! — Изкрещя Силвия.
— Желанието ми е да спася Силвия и Мегън. Ако трябва ще ти съдействам, за да го постигна — говореше Алекс, докато бавно съкрати дистанцията между двамата, като в момента се намираше на около метър и половина от Афтарон. Двамата се гледаха в очите.
— Добре, Алекс, ето какво ще направим! — започна Афтарон — Понеже ми харесваш, ще освободя Силвия. Но за да направим играта по-интересна, преди това ще убия Мегън — и той посочи с електрическата си пушка към Мегън, която го гледаше с омраза.