Алекс се събуди от шумa в коридора. Пазачът идваше, за да му донесе храна. Явно беше време за закуска, което означаваше, че е девет или десет сутринта. Малкият отвор в стоманената врата се открехна и през него се появи табла със закуската. Не много апетитно изглеждаща супа и няколко филии хляб. Алекс нямаше точна представа за времето, което бе прекарал в ареста, тъй като при влизането му отнеха личните вещи, включително и старфонa.

–Адмирале, разбирам причината за гнева Ви, но Ви съветвам да се отнасяте с повече уважение към представителите на централното командване. – Каза мъжът от екрана със студен тон. Това беше генерал Харълд Брик, главнокомандващият на генералният щаб на Звездния Съюз.
– Едва не загубихме цял кръстосвач! Когато ни заповядвате да пратим някой от корабите си в битка, трябва да разполагате с надеждни разузнавателни данни! – адмирал Стаматов беше вън от кожата си от ярост. Тонът му изобщо не се съобразяваше с ранга на човека от другата страна на екрана.

Беше от онези сутрини в които Алекс се събуди с широка усмивка на лицето. Днешната им програма щеше да е относително лека и планираше да прекара остатъка от деня си със Силвия. Щяха да си тръгнат заедно след лекциите в ректората и да се забавляват на “Оазисът”.