Свалете във формат за електронен четец
Адмирал Стаматов затвори старфона си с думите:
– Синът ми е същият глупак, какъвто бях аз на неговите години! – Намиращите се в просторния му кабинет висши офицери се разсмяха. Извън това, разговорът им беше повече от сериозен. Адмиралът се съвещаваше с най-висшия команден състав на Седми флот - това бяха командващите на другите пет големи кръстосвача освен “Мадара”. Капитан на “Перперикон” беше вицеадмирал Лао Ян. Възрастният азиатец имаше такава дълга и тънка прошарена брада, че ако не беше флотската униформа можеше спокойно да мине за монах от легендарния манастир Шаолин. Останалите бяха както следва: капитан на кръстосвача “Хелзинг” беше контраадмирал Жерад Бове, на “Дунав” – капитан Густав Емерсон, на “Еверест” – капитан Теодор Златев и на “Ливингстън” - капитан Джордж Пиърс.
Свалете във формат за ел.четец
Малката флотилия от осем транспортни кораба навлезе в пограничната зона. Командир на целия конвой беше капитан Франк Рендън. Той стоеше на мостика на водещия кораб и тъкмо разглеждаше стената си в Спейсбук, когато офицерът по сигурността извика напрегнато:
– Сър, сензорите ни показват малка формация от около двадесет леки съда, които са се насочили към нас със седма светлинна скорост! Очаквано време до пристигането им три минути.
След тези думи капитанът скочи на крака:
–Опитайте се да се свържете с тях!
Това беше последният полет на Александър Стаматов с учебната совалка. Той искаше да запомни тези минути, защото знаеше, че никога повече няма да се повторят. Животът му, такъв какъвто го знаеше през последните пет години, щеше завинаги да се промени. Никога повече нямаше да бъде ученик в професионалната гимназия “Стар пойнт 7” – училище, подготвящо кадри за Звездния флот на Земния Съюз. Алекс постави внимателно ръка на дроселa и леко ускори при издигането. Извърши маневрата Имелман, след което се спусна в спирала. Последва боен завой с максималното за совалката пренатоварване, а сетне отново набра височина и се стрелна в пикиране. Той изпълни всички тези маневри с абсолютна лекота и финес. Алекс познаваше кокпита по-добре от дланта на ръката си и бе свикнал да усеща поведението на совалката както движението на собственото си тяло.